Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

С помощта на повдиганите на кораба помощник пилотът започна да разтоварва „улова“ в металния пулверизатор. Стормълонг слезе и се приближи до Джони.

— Петдесет и пет тона този път — гордо каза той. — Има още много в орбита. Мислиш ли, че ще ни трябва още?

Джони не бе много сигурен. Занимаваха го други неща. Отидоха в лагера, за да проверят.

Появи се един от будистките комуникатори. Джони винаги се учудваше на начина, по който се движеха. Поставяха дясната си ръка в левия ръкав, лявата в десния, а после придвижваха краката си в нещо като тръс. Раменете им изобщо не мърдаха. Създаваше се усещането, че плуват или свободно се носят по въздуха. До вчера повечето от тях продължаваха да носят жълто-оранжевите си дрехи. Но по тях и по бръснатите им глави можеха лесно да ги различават от въздуха. Иван изпрати значително количество пакети с униформи. Хората му ги шиеха от платове, изпращани от някаква наскоро поправена тъкачница в Люксембург. Униформите бяха зелени и към всяка имаше каска от закален алуминий, също зелена. Джони предположи, че скоро ще могат да облекат цялата войска в такива униформи. В момента будистът носеше една такава. Той се поклони — постоянно се кланяха — и подаде на Джони един пакет. Много съжалявал. Имало толкова работа, че се забавил с предаването. Джони се поклони на свой ред. Беше заразително.

Тръгнаха със Стормълонг из лагера, за да намерят Ангъс. Джони отвори пакета. Беше от Иван. Каска. Зелена като всички останали. Имаше подплънки за ушите. В каската имаше и писмо (продиктувано на някой Координатор).

…Скъпи Маршал Джони,

Хората от твоето село пристигнаха и са много щастливи, а също и ние. Доктор Алън успя да накара стария Джимсън да се откаже от някаква трева, която дъвчеше и изглежда, че ще живее. Всичките ти хора те поздравяват. Том Смили също те поздравява. Докараха конете ти тук и сега се учат да говорят на руски (майтап). Но са добре. Позанимах се с Блоджит и вече може спокойно да бяга. Човек винаги трябва да се грижи за конете. Преместихме будистката библиотека долу и сега е на сигурно място. А що се отнася до каската, ще ми се да мога да ти кажа, че в нощта преди да тръгнеш ме посети един ангел и ми каза, че трябва непременно да я носиш. Чувствам се неудобно да ми благодариш с писмото, което ми изпрати. Не беше моя заслугата, че съм ти спасил живота, макар че бих го направил по всяко време. Затова не мога да приема благодарността ти. Нямаше никакъв ангел. Просто знаех, че в онези планини могат да ти измръзнат ушите. Тази каска не бие толкова на очи. Дори не й сложих звездичка. Като пишеш на Криси, поздрави я от мен. Надявам се, че някой се грижи за дрехите ти.

Твой приятел, Иван (В длъжността Командир на руската база, докато не изнамериш някой американец)…

Каската беше хубава и точно по мярка. На две-три места не беше много гладка. Явно Иван е стрелял по нея, за да я пробва.

Беше изпратил и пакет муниции за АК 47. Джони ги бе посъветвал да пробият по една дупка в края и да я напълнят с термичен експлозив, за да могат да се използват срещу толнепите. Казаха, че можело да стане и бяха започнали да ги приспособяват.

Стормълонг и Джони пристигнаха в зоната за „измиване на метеоритен прах“. Четири жени психлоси здраво работеха, като изсипваха метален прах в огромни вани с живак. Имаха ръкавици и облекла, които ги предпазваха от отравяне с живак.

Когато Стормълонг се захвана с минирането на орбитата, идеята беше да се обучават пилотите и Джони подозираше, че също и да удовлетвори желанието си за безразсъдно летене. Улавяха какви ли не неща. Метеорити и други подобни влизаха в орбита и преди да навлязат с цвърчене в атмосферата, често имаха кристална структура и изглеждаха удивително. Джони почти бе решил да забрани тези разходки. Бяха изпълнили целта си — посетителите бяха смъртно уплашени от магнитните мини. Но Ангъс, който се ровеше във всичко, бе забелязал, че някои от улавяните космически тела имат различна химическа структура.

От известно време насам на небето се разнасяше комета от друга система. Ангъс сподели с Джони, че тя съдържа микроскопични частици от онзи неизвестен метал, който Търл бе използвал като ядро на онази кутия. Ангъс му ги показа на анализатора. Ето, микроскопични следи от метала. Ако метеоритът се бе запалил при досега си с атмосферата, както ставаше в повечето случаи, нищо чудно елементът да бе изчезнал вследствие на топлината. Но „девствените“ късове, които ловяха горе, наистина съдържаха елемента.