Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

— Постави ли пулта за управление?

— Ъхъ — каза Ангъс и влезе. — Затова те оставиха да спиш. — Посочи с пръст нагоре. — Не посмяхме да използваме телепортационните съоръжения при пялата тази стрелба. Още повече, че противовъздушната ни отбрана е над щита и моторите на самолетите работят. Всичко е свързано. Китайците са свършили чудесна работа тук.

— При следващото телепортиране ключът трябва да е в долна позиция — каза Джони.

— Да, сър Робърт ми каза. Готови сме, само да спре стрелбата. Можеш да си починеш.

Ангъс излезе и пусна вътре Тор.

— Как се чувстваш?

Джони махна с ръка:

— Не е важно. Последните ми спомени са от купола. По-добре ми кажете какво е станало оттогава.

Разказаха му какво се е случило и как са постъпили.

— Толкова лош ли е бил обратният удар?

— Много лош.

— Колко човека изгубихме?

— Андрю и Макдъгъл — каза Тор. — Но петнайсет лежат в болницата, която китайците са построили. Няколко сътресения на мозъка, счупени ръце и крака. Повечето са с изкълчвания, доста тежки. Оловните ковчези са ги предпазили. Няма изгаряния от радиация. Андрю бе ранен от бригантите и не е могъл да уплътни ковчега си отвътре, затова капакът му е отскочил.

— А Макдъгъл? — попита Джони.

— При него се е получило нещо много неприятно. Позицията му беше при старата клетка и ковчегът е бил изхвърлен над земята. Отначало не можахме да открием тялото му и затова започнахме да претърсваме.

Джони забеляза тежък пакет в ръцете на Тор. Беше го опрял на масичката.

— Трябваше да търсим трупове. Бяха изхвърлени навсякъде наоколо, почти изгорели. Последвахме линията на избухване, трябваше да идва директно от платформата и стигнахме до останките на офиса на Търл. Целият горен купол бе изхвърчал. Четири-пет тела от края на платформата бяха изхвърлени наоколо. Не искахме да остават хора, отчетени просто като липсващи, затова се опитахме да идентифицираме всяко тяло. Намерихме тялото на Макдъгъл. Намерихме и това — Тор разопакова тежкия предмет. — Знам, че ще си отдъхнеш, като го видиш. Един от труповете бе обгорен до кости и се виждаха прешлените. Това нещо бе забито в тях.

Беше ядрото от неизвестен метал с големина на грахово зърно.

— Браун Лимпър — каза Джони. — Търл го хвърли по него. Като куршум. Да, много, много се радвам, че сте го намерили!

— Взехме и другия пакет, който Търл му подаде — каза Тор. — Дадохме го на Ангъс и той обезопаси бомбата. Как действа?

— Не знаем със сигурност — каза Джони. — Но като познавам Търл…

— Намерихме цялото му кошче за преработка на отпадъци — каза Тор. — Решихме, че ще се опита да го използва и изключихме захранването. Как само беше претъпкано! Стои там отвън върху един влекач, ако те интересува. За щастие го бяхме прибрали в антирадиационна миньорска торба. — Тор махна към вратата. — Взехме го веднага щом напусна офиса.

Донесоха опакованото кошче върху една количка.

— Не се опитвай да стреляш с пистолетите — предупреди Тор. — Кер им постави някакъв контакт отзад, тъй че да стрелят към този, който ги използва. Кер каза да те предупредим. Щял да ги поправи.

Подадоха на Джони част от книжлетата и документите, заключени в двойните дъна на касите. Бяха много. Една брошура му привлече погледа: „Известни отбранителни системи на враждебни раси и поглед върху родните им планети“.

Прелисти я. Имаше много планети. Прочете за толнепите:

…„Планетата им е от система с двойна звезда. (Виж координатната карта за местонахождението й.) В самата система има само три населени планети — седма, осма и девета. Има пет луни. От тях само Азарт е от значение. От нея се изстрелват основните бойни кораби. Нито един толнепски кораб не може да функционира в атмосфера, поради голямата неефикасност на двигателите със звездна енергия, които, бидейки предимно реактивни двигатели, изразходват много голяма част от енергията си в атмосфера. След построяването им, корабите се транспортират на луната Азарт и след това от повърхността на планетата се превозват техните екипажи и материали. От време на време се предлагат планове да се окупира и минира планетата на толнепите, освен това обичайните военни тактики се смятат за достатъчно ефикасни при такава война, но до момента на написване на тази справка нищо не е предприето.“…

Джони погледна психлоската дата. Писано беше само преди две години. Каталогът продължаваше. Джони го остави.

Още един тътен и трус.

Изведнъж Джони усети прикриваното напрежение у всички, които бяха влизали в стаята. Само се опитваха да не го тревожат! Тор бе спешно повикан, докато Джони четеше. А сега вътре нахлу един комуникатор с цял куп сводки и пак изчезна. Джони забеляза как лицето на сър Робърт за момент се смръщи, докато ги четеше.