Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Джони тръгна да пресрещне шестте, които слизаха надолу. Ставаха все по-големи и по-големи на екраните му.

Прицели се в носа на водача. Палецът му удари бутона за стрелба точно в момента, в който той се изнесе странично и блъвна цялата чудовищна мощ на оръдията в стройния ред на толнепите.

Екраните му се обагриха в червени отблясъщи от експлозията.

Чу се лек удар от падането на една отломка от толнепски кораб в крилото.

Джони умело лавираше, за да не се посипе всичко отгоре му. Прицели се в опашката на последния кораб. Удари бутона на огнестрелното оръдие. Летеше напред толкова лудо, че изпусна.

Четирима толнепи поеха обратно.

Той тръгна да ги пресрещне и се завъртя. Почти се изравни с водещия толнеп. Секунда преди да се сблъскат, изстрелите на Джони запушиха като гюлета дулата на толнепския кораб, които също бяха стреляли. Корабът избухна.

Останаха три. Направиха лупинг и се подредиха, без да престават да стрелят. Въздухът около Джони вреше. Марк 32 бе улучен в екраните.

Оръдията на Джони се обадиха. Един толнеп! Двама толнепи!

Последният се опита да избяга, стреляйки отвисоко зад себе си.

Джони стабилизира бойния самолет. Постави оръдията на „пламък“ и „максимален обхват“. Стрелнаха се няколко лъча.

Толнепският кораб подскочи като огнена топка.

А къде е Гленканън?

Ето го, препускаше към базата, почти беше стигнал.

Един толнеп се бе залепил за опашката му.

Стормълонг и другите два кораба се насочиха надолу към толнепа.

Часовоят отвори атмосферния щит и Гленканън се спусна през него. Беше в безопасност!

Вълна огън удари толнепа — Стормълонг и другите двама го бяха приближили отгоре и стреляха от максимален обхват.

Часовоят отново включи атмосферния щит. Толнепът се вряза в него и се разклати.

Не бе изминало достатъчно време, за да се йонизира отново въздухът.

Толнепският кораб се взриви и се превърна в кълбо пламъци върху площадката, като едва не връхлетя върху самолета на Гленканън.

Джони и Стормълонг огледаха дали няма още вражески кораби в небето. Беше чисто. В далечината на няколко места се издигаше дим — там бяха паднали разбитите кораби.

Часовоят изключи атмосферния щит. Веднага пристигна отряд, който се зае да потуши огъня от горящия толнепски кораб. Джони, Стормълонг и другите двама се приземиха.

Гленканън не помръдваше от пилотската седалка. Будисткият комуникатор се опитваше да го успокои. Гленканън плачеше. Ръцете му трепереха. Беше изживял шок.

— Имах заповед да дойда — повтаряше Гленканън.

Комуникаторът махна на другите да се отдалечат и се приближи до тях.

— Пилотите от Академията в Америка трябва да вършат много неща — каза будистът на Джони и Стормълонг. — Освен това трябва да поддържат и собствена противовъздушна защита. Нямаше свободни пилоти за ескорт и отлагахме дни наред. После Гленканън реши, че повече не може да се изчаква. Един съвсем отскорошен швейцарски пилот, негов близък приятел, се съгласи доброволно да дойде. Толнените ни нападнаха точно след като прекосихме брега на северна Африка. Много е далеч от Корнуол и от Люксембург, за да ни изпратят от там помощ.

Швейцарецът ги пое. Свали трима. Но му тряваше помощ, а Гленканън имаше заповед, ако се случи нещо такова, да продължи по пътя. И той продължи.

Толнепът разби швейцареца на парчета. Той се изстреля и опита да се спусне с парашут, но те го убиха във въздуха.

Гленканън иска да излети и да обстрелва онези кораби в орбита. Ще го убият. Моля ви, помогнете му.

Успокоиха Гленканън. Стормълонг каза, че ще говори със сър Робърт да направят още по-секретна жизнено важната радио връзка. След няколко дни сър Робърт отиваше в Америка, за да премести Академията в Корнуол, но междувременно трябваше да се вземат мерки. Огромно количество самолети и машини вече бяха прехвърлени на сигурни места. Племената бяха централизирани. Стормълонг реши да поеме управлението.

Гленканън им подаде торбичка с дискове.

Джони погледна пратката. Надяваше се, че си е струвало.

Наистина си струваше! Джони отвори куриерската торба, постави първия диск и само няколко минути след това осъзна, че за първи път в цялата дълга и садистична история на Психло чужди очи имат достъп до самия процес на построяването на пулт за телепортационно управление.

Търл работеше по схеми, които сам бе направил. И макар самият той да бе налудничав, работеше много точно. Разбира се, от това зависеше не друго, а собственият му живот.