Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

И нещо повече! Навсякъде имаше разпръснати съоръжения. Кранове, багери, какво ли не. Където някое от онези тъпи животни бе копало нещо си, бе зарязало машината без да си направи труда да я помръдне. Където е трябвало да повдигат нещо, оставяли са си крана на мястото.

Каква бъркотия!

Застанал на платформата, проклинащ яркото зимно слънце, чувстващ се зле заради отвратителния дихателен газ, Търл изгаряше от желание да разкъса джуджето на парченца.

— Не се стараеш особено! — гневно каза той.

— Какво мога да направя, когато тези животни постоянно чупят машините? — извика Кер.

— Не можеш ли да я караш по ясен, прост план? — извика Търл.

— Какво мога да направя, когато тези животни не разбират от ясен, прост план? — извика Кер.

Търл разбра, че Кер има право. Така нямаше да стигнат до никъде, навиквайки се един друг.

— Виж — каза Търл, — в твой собствен интерес е да стигна здрав и читав на Психло.

— Наистина ли? — каза Кер.

Да го изнуди, трябва да го изнуди.

— Ще ти кажа какво ще направя — каза Търл. — Ще внеса десет хиляди кредита в твоята сметка в Галактическата банка. Ти имаш сметка с номер там и в нея има значителна сума. Но аз ще добавя…

— Браун Лимиър Стафър ми даде сто хиляди Земни кредита, само за да ти изкопая този кабел, ей този кабел тука. Никак не беше лесно и сметнах, че заплащането не е достатъчно!

Търл бързо съобразяваше.

— Добре, ще ти дам сто хиляди галактически кредита, ако ми помогнеш да инсталирам съоръжението за телепортиране и ако ми съдействаш.

— Онзи Браун Лимпър ще ми плати двойно, за да не го правя — каза Кер.

— Виж — каза Търл, — ще внеса в сметката ти половин милион, ако ми помогнеш да стигна на Психло.

Кер помисли малко. После каза:

— Ако ми намериш нови документи, унищожиш старите ми досиета в компанията и внесеш седемстотин и петдесет хиляди галактически кредита на моя сметка, ще се погрижа всичко да мине добре.

Търл тъкмо щеше да каже, че е съгласен, когато Кер продължи:

— Освен това трябва да се сдобриш с този Браун Лимпър Стафър. Кажи ми как възнамеряваш да хванеш онзи човек, за да мога да успокоя Браун Лимпър. Той контролира тези работници. Тъй че добави това и сделката е сключена.

Търл погледна Кер. Знаеше колко е жаден за пари.

— Добре. Ще разположа наоколо петстотин бриганти от външната страна на атмосферния щит, въоръжени с отровни стрели. При телепортирането стрелите не биха нарушили нищо и така мога да унищожа животното, ако се появи! Пошепни това на Стафър и ще видиш как ще ти сътрудничи. Става ли?

Кер се усмихна.

Търл се прибра в работните помещения и с облекчение свали дихателната си маска. Взе малко кербанго за успокоение на нервите.

Прехвърли на ум странната сцена. Значи беше Стафър. Ето кой искаше да обърка плановете му. Търл ще се погрижи за животното. Не спомена на Кер, че възнамерява освен това да постави Снит и още няколко бриганти, въоръжени с отровни стрели, на самата площадка, нито че смята да подаде на Стафър една хубава кутийка от берилий. Кутийката щеше да унищожи всички доказателства, копията от договора, всичко.

И Кер също!

Беше твърде доволен от всичко, докато три дни след това не забеляза, че наоколо няма никакви часовои. Излезе навън и ги откри всички до един проснати около моргата, мъртво пияни.

Очевидно Снит бе използвал информацията само за да получи комисионна от уискито.

Е, ще се разправи със Снит, когато му дойде времето.

Но ще трябва да държи под око този Стафър. Подозренията му се оказаха верни. Тъкмо той заговорничеше, заговорничеше, заговорничеше. Мръсен плъх! Ясно беше, че се опитва да си върне обратно парите.

След като вече имаше едно наум, Търл бе уверен, че ще надхитри всички.

Прибра се и провери ковчезите с пари, запечата ги и написа „убит от радиация“, тъй че никой да не посмее да ги отвори на Психло. След това постави по едно кръстче на дъното им.

Какъв богаташ ще бъде на Психло!

Постла си легло върху ковчезите и сънува чудно хубави сънища, в които царски особи се кланяха, когато срещнеха Великия Търл на улицита. И всички доказателства, заедно с цялата планетата, бяха унищожени след него.

Далеч в Африканската мина, наведен над екраните в полутъмната стая, Джони се готвеше за поражението.

Ден 92 ги връхлиташе като ураган.

Отначало се надяваше, че ще може да построи отделен пулт за управление по плановете на Търл и да го инсталира в Кариба. Това щеше да направи излишна безнадеждната атака срещу Америка, за да завземат тамошната зона за телепортиране. Сега атаката оставаше най-добрият им шанс, но всъщност не бе никакъв шанс. Трябваше да спре Търл буквално в последния момент да не използва онази странна бомба, но това неизбежно включваше безумния риск тя да се взриви точно по време на телепортирането в Ден 92, когато трябваше да нападне платформата и да грабне пулта за управление в последния момент.