Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Екипът лекари се стресна. Бяха шокирани. Моментът бе достатъчно мрачен, а отгоре на това и тъжни песни!

Джони хвърли копчето към господин Цунг.

— Махни това нещо!

Джони започна да изважда още неща от чантичката с инструменти. Маккендрик включи анализатора на метали, който използваха тук вместо рентгенов апарат. Постави главата на определеното място и настрои машината така, че да се получи ясен образ на бронзовата капсула. Провери дали челюстта на трупа може да се движи и я разтегна с метален лост.

Другият лекар избърса с парцал водата, която се бе стопила от трупа и мокреше микровълновите слушалки.

Една сестра дръпна встрани Джони и му каза:

— Не мисля, че това малко момиче трябва да присъства на всичко това.

Джони се обърна и видя Пати. Сигурно го бе последвала дотук. Не искаше да я потисне, като й каже да излиза.

— Нека остане — прошепна той на сестрата.

Тя не бе много съгласна, но нищо не каза.

Джони бе приготвил необходимите инструменти. Маккендрик разглеждаше схеми на психлоски нерви, които по-рано бе правил. Остави ги, взе жичките, които Джони му подаде и се зае с работа.

Като гледаше схемата и я сравняваше с картината на екрана на анализатора, Маккендрик внимателно вкара заобления край на едната жичка. Успя с няколко минимални отклонения да я прокара до бронзовата капсула. След това вкара другата жичка от другата страна на челюстта.

Джони натисна ключа.

Външната терминална платка започна да се покрива с бронз.

Маккендрик работеше много внимателно, като захранваше от едната страна на платката електричество и го отнемаше от другата.

Бронзът в черепа все повече намаляваше. Маккендрик постоянно преместваше по малко жичките. След около половин час анализаторът не можа да открие следи от бронз в черепа. Внимателно извадиха жичките.

— А сега да видим дали някой нерв не е изгорял. — каза Маккендрик.

Екипът веднага започна работа. Облякоха престилки и ръкавици и приготвиха комплект инструменти, в това число и трион за рязане на кости с въртящ се диск.

Сестрата отново се наведе към Джони и прошепна:

— Наистина мисля, че малкото момиче трябва да излезе. Това е прекалено много за един млад човек. На колко години е? На десет?

Пати седеше на един висок стол и наблюдаваше процедурата. Беше силно заинтригувана.

Нищо не можеше да накара Джони да я изгони.

— Нека остане — каза Джони.

Махнаха анализатора и подложиха отдолу съдове и парцали. Само след секунда трионът започна да прониква със стържещ звук в костите на черепа. Не след дълго потече зелена кръв. Избърсаха я.

Маккендрик бе правил това толкова пъти, че само след няколко минути мястото, където преди бе стояла бронзовата капсула, се откри пред очите им. Маккендрик попи още малко кръв, изкара лупа и огледа нервите.

— Почти няма никакви изгаряния — каза той.

— Ще намаля амперите — предложи Джони и се зае да постави един реостат във веригата.

Екипът събра останките от психлото и го върнаха на количката. След две минути върху масата лежеше бившия изпълнителски кадър.

Повториха операцията с отстраняване на бронза.

Джони направи тест върху една сребърна капсула, която имаше отпреди. Маккендрик отново се консултира със схемите на нервите.

След това провря жичките и ги докосна до сребърната капсула в мозъка на трупа.

Всичко вървеше добре, докато не стигнаха до предпазителя вътре в нея. Беше толкова мъничък и се топеше толкова бързо, че им трябваше доста време да очистят всички малки частици, на които се бе разделил. Жичките по-скоро се докосваха една в друга, отколкото в микроскопичните точици метал.

Най-накрая не остана нищо. Отново сложиха ръкавиците и разрязаха черепа с триона. Показа се вътрешната част на мозъка. Маккендрик най-внимателно прегледа всичко. Изправи се.

Погледна Джони с невероятно удивление. Момчето бе изобретило нов начин да се оперира! Маккендрик предположи, че с това ще могат да се оперират куршуми и метални късове, попаднали в тялото, без да се използват големите ножици и да се правят дупки. Елекролизна хирургия!

— С трупове става — каза Джони. Погледна часовника си. — Наближава полунощ. Утре ще видим дали ще има ефект върху живите!

В седем сутринта екипът на Маккендрик започна да подготвя съвсем различна операционна зала.

— Не знаем нищо за психлоските болести — каза Маккендрик на Джони. — Възможно е като се разложат, труповете им да са силно заразни за живите. Изградени са от вируси и е възможно да има някакъв вирус, по-малък от останалите. Тъй че си облечи други дрехи и смени изцяло жиците и оборудването.