Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Той и Криси лагеруваха в гората, далеч от шума на строежа. Бяха щастливи в кожената си палатка. Хранеха се вкусно с неща, които Криси готвеше на открит огън.

Шатоврианците бяха разчистили мястото и бяха издигнали основи от закалена стомана. След това бяха отлетели до някаква кариера на север от Легхорн и се върнаха с голямо количество мраморни плочи в розово, зелено и други цветове. Построиха от тях здрави вътрешни и външни стени. Отклониха потока, както бе пожелала Криси. Но освен това направиха тръби и цяла канализация. В огнищата можеше да се пали огън от дърва, но понеже това бе загуба на вкусна храна, поставиха в тях и инфранагреватели, захранвани със слънчева енергия, а също и генератори на изкуствен пламък.

Стана истински дворец. Можеше да се каже, че е в готически стил. Но имаше невероятно много цветове. Криси бе удивена.

Джони вървеше по подвижния мост и чуваше как шатоврианците раздробяват на парчета древния Люксембург.

Най-напред градът бе обходен от екипи, които събираха всякакви исторически и културни ценности. След това започна разрушението. Едно творение на модернистичната архитектура по-малко!

Банката се бе преместила обратно в Цюрих и на Джони също му се искаше да живее там заради планините.

Джони спря. Сигурно днес бе идвал Драйс Глотън, защото на земята имаше обгорено място. Драйс предаде на друг своя клон на банката и бе назначен за завеждащ връзките със Земната Планетарна банка. Тъкмо той бе открил „онзи“, но като директор на банка не можеше да приеме наградата, тъй като това щеше да подкопае доверието на клиентите. Затова Вораз му повиши заплатата на сто хиляди кредита годишно. Бяха напълно достатъчни, за да поддържа яхта и всичко останало. Драйс бе оставил тук яхтата си и се бе телепортирал обратно, а по време на отсъствието му екипажът му от силачи учеше шатоврианците на хазартни игри и така печелеха голяма част от заплатите си сами. Но Джони не се намеси, защото китайските инженери пък печелеха от силачите спечелените от шатоврианците пари.

Драйс навсякъде ходеше с яхтата си. Странно беше да ходи с нея до ъгъла да си купи шише ракия, но какво пък, такъв си бе Драйс. Беше приел новата длъжност при условие, че ще има повече почивни дни и винаги отиваше в северна Шотландия. Каза, че там основава производство на мента, но Джони не му вярваше. Беше сигурен, че има нещо друго. Днес най-вероятно бе донесъл на Криси масло или нещо такова.

От друга страна, може пък да оправя някакви сметки с господин Цунг. Драйс имаше няколко постоянни клиенти, един от които бе господин Цунг. Сметката на Джони се обслужваше от петнайсетте силачи, които работеха в офисите на мината и не бяха под началството на Драйс. Доходът му вече бе около трилион на ден и ставаше все по-голям. Сметката на Цунг бе доста интересна за Драйс. Джони предложи на господин Цунг заплата и той много се учуди, защото, както му обясни, обикновено камерхерът плаща на своя началник. Така Джони си обясни как някои гости винаги бяха канени, а други — не. Парите в семейството печелеше не друг, а дъщерята на Цунг. Казваше се Лу, като последната императрица от династията Хан, и се прочуваше все по-надалеч. Работеше в малка островърха постройка на открито, където рисуваше тигри в снега, летящи птици и други такива, върху коприна и оризова хартия. Много колекционери искаха да ги притежават и струваха хиляди кредити. Освен това вършеше домакинска работа, помагаше на Криси и подстригваше коси.

Джони реши, че най-добре да построят метална площадка за яхтата на Драйс. Вече се разбираха чудесно.

Не можа да мине през двора. Господин Лин Ли, зетът на Цунг, бе изкарал всички мебели от банкетната зала и ги обработваше с молекулярен спрей. Отстрани седяха и с почуда го наблюдаваха двама шатоврианци. „Рисуваше“ картини с пистолет с метален спрей и парче картон. Работеше много бързо. В момента рисуваше сцена, която вероятно е видял от древни картини или гоблени — рицарски турнир. Рисуваше върху огромната покривка на масата в банкетната зала.

Вече не изработваше ръчно медалиони с дракони. Тъй като всички бяха еднакви, двама шатовриански механици, удивени от способностите му, го бяха накарали да изработи един образец и направиха машина, която произвежда десет хиляди дракона на час. Но търсенето във вселената беше толкова голямо, че и те не стигаха.

Джони не можеше да мине, без да прекъсне Лин Ли. Затова се спря и реши да погледа. Криси и Цунг си бяха говорили, че е опасно да не би някои от шатоврианците да изгубят контрол по време на увеселение в залата и да започнат да ядат мебелите. Сигурно за това беше това метално покритие! Трябваше да пригодят къщата така, че да е съобразена с всичките й многобройни гости.