Тери Пратчет - Фантастична светлина

На пръв поглед, това му даваше шансове за оцеляване малко по-малки от тези на сапунена херинга, да речем, но Ринсуинд с удивление забеляза, че изглежда ефектът беше обратен и пълната безчувственост на малкото човече към опасности от всякакъв род някак дотолкова ги обезкуражава, че те се отказват и се махат.

Опасността просто да се удави нямаше никакви шансове. Двуцветко беше напълно уверен, че в едно добре организирано общество не биха оставили хората да се давят току тъй.

Малко обаче го глождеше мисълта къде ли може да се е дянал Багажа му. Но се утеши със съзнанието, че той е от мъдро крушово дърво и би следвало да е достатъчно интелигентен да се погрижи за себе си…

В друга една част от гората пък, млад шаман преминаваше особено важен етап от обучението си.

Беше ял от свещената мишеморка, беше пушил светена ризома, грижливо бе счукал на прах и бе пъхнал във всичките си отвърстия мистичната гъба и сега, седнал по турски под един бор, се съсредоточаваше първо за да установи контакт с необикновените и чудни тайни в сърцето на Битието, но главно, за да не се отвинти и отлети връхната част на главата му. Сини четиристранни триъгълници се въртяха пред очите му. От време на време се усмихваше многозначително на незначителни неща и отронваше по едно „Ау“ и „Пфу“.

Въздухът се размърда и стана това, което той по-късно описа като „Нещо като експлозия, само че назад, нали разбирате?“ и внезапно там, където преди нямаше нищо, се появи голям очукан дървен сандък.

Той се приземи тежко върху шумата, спусна десетки малки крачета и се извърна тромаво да погледне към шамана. Тоест, не че имаше лице, но дори и през митологическата мъгла, шаманът с ужас съзнаваше, че го гледа. И то не с добро око. Удивително е колко злобни могат да бъдат една ключалка и няколко дупки от чеп.

За негово силно облекчение сандъкът някак си вървешком повдигна рамене и се понесе в лек галоп между дърветата.

Със свръхчовешко усилие шаманът си припомни правилната последователност от движения за изправяне и дори успя да направи няколко крачки преди да погледне надолу и да се откаже, поради това че му се бяха свършили краката.

Междувременно, Ринсуинд беше намерил пътеката. Тя непрекъснато се виеше насам-натам и къде по-щастлив щеше да е ако беше калдъръмена, но следвайки я, поне имаше какво да прави. Няколко дървета се опитаха да го заговорят, но Ринсуинд беше почти сигурен, че това не е нормално поведение за дървета и не им обърна внимание.

Денят порастна. Не се чуваше друг шум освен жуженето на отвратителни малки жилещи насекоми, случайното изпукване на счупен клон и шепота на дърветата, които обсъждаха религията и проблемите с катеричките. Ринсуинд започна да се чувства много самотен. Той си представи как остава да живее завинаги в гората, как спи върху шумата и се храни… и се храни с… с каквото там се намира за ядене в горите. Дървета, мислеше си, и ядки, и горски плодове. Ще трябва да…

— Ринсуинд!

Насреща му по пътеката се зададе Двуцветко вир вода, но засиял от щастие. Багажът се тътреше подире му (всичко направено от такова дърво винаги следва собственика си навсякъде; често са го използвали за направата на багажа или погребалните церемонии на много богати умрели царе, които искали да са сигурни, че ще започнат новия живот в отвъдното с чисто бельо).

Ринсуинд въздъхна. До този момент си беше въобразявал, че няма как денят да тръгне по-зле.

Заваля особено мокър и студен дъжд. Ринсуинд и Двуцветко седяха под едно дърво и го гледаха.

— Ринсуинд?

— М… м…?

— Защо сме тук?

— Ами някои казват, че Създателят на Вселената направил Диска и всичко върху него, други, че това е много объркана история, в която са замесени тестисите на Небесния Бог и млякото на Небесната Крава, а други дори твърдят, че всички ние сме само резултат от всеобщото случайно натрупване на вероятностни частици. Но ако искаш да попитам защо сме тук вместо да падаме от Диска, нямам ни най-малка представа. Сигурно всичко е някаква гадна грешка.

— Аха. Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?

— Да — каза горчиво магьосникът, — ние.

— Имам желъди, ако искате — каза дървото услужливо.

Известно време поседяха във влажно мълчание.

— Ринсуинд, дървото каза…

— Дърветата не говорят — сряза го Ринсуинд, много е важно да се помни това.

— Но ти току-що чу…

Ринсуинд въздъхна.

— Виж какво. Всичко се свежда до проста биология, нали така? Ако ще говориш, трябват ти съответните органи, като бели дробове, устни и, и…