Алисия Ло поглежда към Хулио Касата. После произнася същата реплика, каквато и той:
— Майчице мила!
Мога да ви разкажа и за разговора на Алберт с мен — или поне част от него. Той също бе своеобразен край, равняващ се на начало, защото от него узнах нещо важно.
— Робин, съжалявам, че не можах да се отзова на повикването ти, когато имаше нужда от мен — казва той, — но беше направо невъзможно, защото тогава все още се обучавах.
Кимам в знак, че му прощавам и отвръщам:
— Сигурно ти е отнело доста време, за да узнаеш всичко, което те знаят!
— Всичко ли? О, Робин, това, което знам, е почти нищо! Имаш ли и най-малката представа на каква възраст са те? И колко много са научили? Едва ли — той поклаща глава. — Не успях да се запозная с цялата история на тяхната раса или с това по какъв начин ще принудят вселената да започне да се свива.
— По дяволите. И защо?
— Защото не съм ги питал.
Замислям се върху отговора му.
— Предполагам поне, че когато му дойде времето, те сами ще ни обяснят…
— Позволи ми да се усъмня — прекъсва ме Алберт. — Защо ще го правят? Би ли се заел да учиш някоя котка на космическа навигация? Може и да стане някой ден, но когато всички еволюират до следващото ниво…
— Искаш да кажеш — да станем като теб?
— Като нас, Робин — поправя ме той. — Когато всички живи човеци и хичиянци решат да станат още по-живи, да бъдат постоянни живи — както сме ние — тогава може би ще се появи възможност за истински диалог… Но през следващите няколко милиона години със сигурност няма да ни закачат — както и ние тях.
Неволно потрепервам.
— Хубаво е да го знае човек.
— Радвам се — отвръща Алберт.
Нещо в гласа му ме кара да вдигна глава и да втренча поглед в него. Защото това вече не е гласът на Алберт. Нечий друг глас е, но вече съм го чувал. Истината е, че с мен не разговаря Алберт.
Някой съвсем различен.
— Защото в края на краищата — произнася Той — и другите са Мои чада.
И така, едва ли някога ще доживея онова мечтано време на мъдрост и зрелост, когато ще зная отговорите на всички въпроси, които не престават да ме безпокоят.
А може би е достатъчно, че продължавам да ги задавам.
© 1987 Фредерик Пол
Frederik Pohl
The Annals of the Heechee, 1987
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/279]
Последна редакция: 2007-06-30 18:37:08
Така започва „Хъкълбери Фин“ на известния американски писател Марк Твен. Разбира се, името на автора в горния пасаж е променено. — Б.ред.
Гериатрия — дял от медицината, който се занимава с въпросите за продължаване на човешкия живот. — Б.ред.
Сферата на Шварцшилд описва границата на черна дупка, възникнала при свиването на въртяща се сферична маса. Радиусът й е равен на гравитационния радиус, определящ се от масата на тялото. В близост до сферата се създава силно гравитационно поле, където времето тече по-бавно. Шварцшилд, Карл (1873–1916) — немски астроном. — Б.ред.
Вероятно се има предвид законът на Кулон, според който два точкови електрически заряда си взаимодействат във вакуум със сила, пропорционална на произведението на величините на зарядите и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. — Б.ред.
Черна дупка, създадена от колапс на голямо количество енергия, а не материя. — Б.пр.
Астрономически единици. — Б.пр.
Прокариоти — низши организми, чиито клетки нямат ограничено с мембрана ядро, такива са бактериите. — Б.ред.
По-бърз от светлината. — Б.пр.
Мах, Ернст (1838–1916) австрийски физик, философ-идеалист, един от основателите на емпириокритицизма. — Б.ред.
Херцшпрунг, Ейнар (1873–1967) — датски астроном; Ръсел, Хенри Норис (1877–1957) — американски астроном. Открили са зависимостта между абсолютната звездна величина и спектралния клас на звездата — т.нар. диаграма на Херцшпрунг-Ръсел. — Б.ред.
Суперсиметрия — хипотетична симетрия, обединяваща в едва група частиците с различни спинове. Трябва да се проявява при свръхвисока енергия. Служи за основа при построяването на единна теория на всички взаимодействия, Уайнбърг, Стивън — американски физик. Нобелов лауреат (1979 г.) Основните му трудове са в областта на физиката на елементарните частици. — Б.ред.
Фризийски острови — намират се в Северно море и са владение на Холандия, Дания и Германия. Фризите са отделна народност, езикът им спада към германската група на индоевропейските езици. — Б.ред.
Читать дальше