Димитър Талев - Илинден

Предните стражи на въстаниците следяха всяка стъпка на турците по градския път и непрестанно сновеше по някой от тях до позициите да донася на войводите за движението на врага. Гьоре Павлев пръв се сети да каже:

— Те идат като на сватба. Ами я ние да хванем по-здраво пътя, та да ги посрещнем по-отдалеко. Какво ще ги чакаме да дойдат чак тука?

На много места надолу край реката стръмнините бяха надвесени над самия път, издаваха се напред скали и брегове. Грамада от скали стърчеше и срещу позицията при Надолец — на оттатъшния бряг на реката, но не беше и стотина стъпки далеко от пътя. Войводите отделиха три групи от по-старите четници и две от тях, по петима души, изпратиха напред, а петнадесет души изпратиха на отсрещните скали; с тия последните отиде по своя воля и Никола Нешев.

От Разполе се виждаше как пълзяха насам беговските и разделските турци. Те се движеха бавно — такова беше мястото, ту се показваха по ридовете, ту се скриваха по дълбоките долове и бяха още далеко. Турците и тук направиха една грешка: вместо да ударят и от двете страни едновременно, те не се изчакваха и преспанските агалари бързаха насам.

Първи се вчепкаха с врага предните стражи, които откриха огън и не отстъпиха от прикритията си, докато не се приближиха турците на опасно разстояние. След това стражите се присъединиха към първата група четници по стръмнините над пътя, а по-късно всички се присъединиха към втората група. Тия малки групи четници не можеха да спрат за дълго турците, но агаларите плащаха с много жертви всяка своя стъпка напред. Теснините надолу по реката ехтяха от гърмежи. Най-сетне стражите и първите две групи четници се прибраха на въстаническите позиции и не бяха дали нито една жертва.

Показаха се на един доста отдалечен завой и турците. А преди това още се дочу глухо думкане на тъпани. Мнозина от въстаниците сега се поуплашиха — раздвижиха се неспокойно, уловиха се прибързано за оръжието си, започнаха да се озъртат и да се споглеждат, но турците насреща вече повече привличаха погледите им. Един по-старичък дебрищанин каза благоразумно:

— Да беха сложили тука единия топ… Ей ги, оттука идат…

Никой не подзе приказката му: виждаше се, това бяха излишни думи, с които искаше той да прикрие страха си.

Ала смущението сред въстаниците не продължи много. Турците бяха изчезнали за малко по завоите надолу и когато се появиха отново, въстаниците ги посрещнаха с шеги:

— Нещо взеха да се позабавят; май нозете им започват да ги връщат назад. Ее, нема сега да ви посрещнем с пържени яйца и баници!

— Язък за кадъните им! Секи ще остави по три-четири вдовици.

— Не са били много бре! — каза някой отеднаж. Сега се виждаше цялата турска върволица: те не бяха повече от сто и петдесет души. Дигнали бяха и един голям зелен байрак, думкаха в далечината няколко тъпана, пискливо виеха и няколко зурли.

— Сега ще им надупчат тъпаните ония там, от скалата — чу се глас някъде по въстаническите окопи. Въстаниците следяха напрегнато движението на турците, но по-любопитна беше за тях изненадата, която готвеха на приближаващия се враг скритите зад скалите насреща техни другари.

Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време и тия, които вървяха по-назад, побутваха по-предните, но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа, само тъпаните задумкаха по-бързо и зурлите завиха по-рязко, сякаш напук някому.

— Хай пусти да останете! — изръмжа през зъби някой от въстаниците и гласът му се чу далеко по стихналите позиции.

— Ааа — проточи глас друг, — като се бехте затичали… А сега де! Зор, а? Тесно е тука, а? Ще изпотите коджа задниците си сега…

Турците като че ли чуха тия предизвикателни думи, неколцина от тях изскочиха напред, засвяткаха ножове и ятагани в ръцете им, полюшна се напред и големият зелен байрак. Една голяма група, може би половината от турците, като по даден знак се отдели от пътя и се втурна през реката чак до другия й бряг в подножието на височините, които се издигаха там. Заели по тоя начин цялата теснина, те тръпнаха напред. Зеленият байрак се раздипли цял, яростно задумкаха тъпаните, завиха зурлите. Нататък, по завоите на пътя, се показа вече и аскерът.

По въстаническите позиции стана още по-тихо. И пак тъй — като че ли въстаниците тук бяха само наблюдатели, които чакаха с притаен дъх да видят какво ще направят скритите им другари по скалите отсреща. Някой нетърпеливо извика: