Тери Пратчет - Цветът на магията

— Пюрето от морски краставици също е много хубаво — дружелюбно му каза новата физиономия. — А тези зелени парченца са малки морски звезди.

— Благодаря за информацията — с отслабнал глас отвърна Ринсуинд.

— Наистина, много са хубави — обади се Двуцветко с пълна уста. — Пък аз си мислех, че обичаш морска храна?

— Да, и аз така си мислех. От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?

— Морско грозде — отговори старецът.

— Чудесно — каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. — Не е лошо. Може би само е малко солено.

— Морското грозде е вид малка медуза — обясни непознатият. — А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?

— Вероятно културен шок — отговори Двуцветко. — Да как казахте, че ви е името?

— Не съм казвал. Аз съм Гархартра и съм Отговорник за Гостите. Мое приятно задължение е да се погрижа престоят ви тук да е възможно най-приятен. — Той се поклони. — Ако желаете нещо, само трябва, да кажете.

Двуцветко седна в богато украсен седефен стол с чаша маслено вино в едната ръка и със захаросана сения в другата. Той се намръщи.

— Струва ми се, че съм пропуснал нещо по пътя — каза той. — Първо ни казаха, че ще бъдем роби…

— Долна инсинуация! — Гархартра не го изчака даже да довърши.

— Какво е това „инсинуация“? — попита Двуцветко.

— Мисля, че е някакъв вид патица — обади се Ринсуинд от най-отдалечения край на дългата маса. — Дали тези бисквити са направени от нещо отвратително, а?

— …а после ни спасиха с цената на огромно количество изразходвана магия…

— Направени са от пресовани водорасли — сопна се Отговорникът за Гостите.

— …но после пък ни заплашиха, и то пак за сметка на огромно количество изразходвана магия…

— Да, и аз си помислих, че ще е нещо като водорасли — съгласи се Ринсуинд. — Вкусът им наистина е като на водорасли, ако, разбира се, някой е чак такъв мазохист, че да яде водорасли.

— …а след това стражите грубо ни докараха и ни хвърлиха тук…

— Вкараха ви възпитано — поправи го Гархартра.

— …то пък се оказа, че е тази удивително богата стая, пълна с всичката тази храна, и един човек, който ни убеждава, че посвещава живота си на това да ни прави щастливи — заключи Двуцветко. — Това, до което стигам, е липсата на логична връзка.

— Аха — обади се Ринсуинд. — Той иска да каже да не би да се каните да започнете пак да се държите ужасно? Това да не е само почивка за обяда?

Гархартра насърчително размаха ръце.

— Но, моля ви, моля ви — запротестира той. — Просто беше необходимо да ви доведем тук възможно най-скоро. Ние в никакъв случай не искаме да ви направим роби. В това можете да бъдете сигурни.

— Добре, чудесно — каза Ринсуинд.

— Да, всъщност вие ще бъдете принесени в жертва — спокойно продължи Гархартра.

— Принесени в жертва? Ще ни убиете? — изкрещя магьосникът.

— Да ви убием ли? О, да, разбира се. Ако не ви убием, тогава няма да е никакво жертвоприношение, нали? Но не се тревожете — ще бъде сравнително безболезнено.

— Сравнително ли? В сравнение с какво? — попита Ринсуинд. Той грабна една висока зелена бутилка, пълна с вино от морско грозде и медузи, и я запрати срещу Гархартра. Той вдигна ръка сякаш да се защити.

От пръстите му запращя октаринов пламък и въздухът внезапно придоби плътното, мазно усещане, което безпогрешно подсказваше мощно магическо излъчване. Хвърлената срещу него бутилка забави ход, спря насред въздуха и продължи плавно да се върти.

В същия миг една невидима сила сграбчи Ринсуинд, вдигна го и го запрати към най-далечната стена на стаята, като го заби не особено нежно точно в средата й и му изкара дъха. Той увисна там, зяпнал от ярост и учудване.

Гархартра свали ръка и бавно я изтри в робата си.

— Никак не ми беше приятно да го направя — каза той.

— Личи си — промърмори Ринсуинд.

— Но за какво искате да ни принесете в жертва? — попита Двуцветко. — Та вие почти не ни познавате!

— Точно там е работата! Не е много учтиво да принесеш в жертва някой приятел. Пък и освен това, вие бяхте, хм, бяхте определени. Не знам много за въпросния бог, но по този въпрос Той беше съвсем ясен. Но сега трябва да бягам. Нали знаете как е, има толкова много неща, които трябва да се подготвят. — Отговорникът за Гостите отвори вратата, после се обърна и ги огледа.

— Моля, чувствайте се като у дома си, и не се безпокойте.

— Но ти всъщност нищо не ни обясни! — проплака Двуцветко.