Фред Саберхаген - Берсеркерите

Когато го намери, установи, че това е нещо повече от корабен камбуз — беше замислено като място, където щом се уморят от разглеждането на картините, изкушените в изкуството представители на хайлайфа от колониите да могат да поседнат и да подърдорят на чаша чай. „Франс Халс“ 4 4 Франс Халс (около 1580–1666 г.) — холандски художник-портретист. — Бел.пр. беше построен като пътуващ музей, но после войната на живота против берсеркерите започна да нажежава обстановката близо до Слънцето и Бюрото по културата реши — съвсем неоснователно впрочем — че съкровищата на земните изкуства ще бъдат в по-голяма безопасност, ако бъдат изпратени с кораб до Тау Епсилон. „Франс“ беше пригоден идеално за такава задача, но не ставаше почти за нищо друго.

Надниквайки през входа на камбуза, Херон констатира, че вратата на отделението за екипажа беше разбита, но не отиде да погледне вътре. Не че нещо щеше да го притесни; бе станал също тъй безразличен към ужаса, както към почти всички други човешки тегоби и вълнения. Там се въргаляше двучленният екипаж на „Франс“ или, по-скоро, онова, което бе останало от него, след опита да бъдат отблъснати качилите се на борда машини на берсеркера. Несъмнено пред пленничеството двамата бяха предпочели смъртта.

Херон нямаше предпочитания. Вероятно сега той бе единственото живо същество — изключая няколко бактерии — на половин светлинна година разстояние и му бе приятно да открие, че положението му не го ужасява, че дълго натрупваната умора от живота не е била просто самоизмамна поза.

Металният страж го последва в камбуза, наблюдавайки го как включва кухненските уреди.

— Нямаш ли нови предложения? — попита го Херон. — Може би си по-умен, отколкото ми се стори в началото.

— Аз съм това, което хората наричат берсеркер — изписука с неефективно звучащ глас човекоподобният предмет. — Аз плених твоя кораб и ще говоря с теб чрез малкия сервомеханизъм, който виждаш. Разбра ли намеренията ми?

— Разбрах достатъчно — Херон все още не бе видял самия берсеркски кораб-крепост, но знаеше, че той вероятно се носи в пространството на няколко, неколкостотин или хиляда мили от „Франс“, който бе плячкосал. Капитан Хейнъс отчаяно се бе помъчил да му избяга, гмурвайки се с „Франс“ в облака на черната мъглявина, където никой кораб или машина не би могъл да се движи по-бързо от светлината и където по-малкият корпус получаваше известни преимущества.

Гонитбата се разви при скорости до хиляда мили в секунда. Принуден да се движи в нормалното пространство, берсеркерът не можеше да управлява масивното си тяло сред метеоритите и газовите ръкави така добре, както бягащият „Франс“ можеше да маневрира с помощта на радарно-компютризираната си система. Берсеркерът обаче изпрати един свой въоръжен катер да поеме преследването и безоръжният „Франс“ изгуби своя шанс за спасение.

На масата в камбуза заизскачаха автоматично чинии с горещи и студени ястия и Херон се поклони церемониално на машината.

— Ще ми направиш ли компания?

— Аз не се нуждая от органична храна.

Херон седна с въздишка.

— Един ден ще разбереш, че пълната липса на чувство за хумор е също тъй безсмислена като смеха — рече той на машината. — Само почакай и ще видиш дали не съм прав.

Започна да яде, но установи, че не е тъй гладен, както си бе мислил. Очевидно тялото му все още се боеше от смъртта. Това малко го изненада.

— Рутинната ти дейност свързана ли е с управлението на този кораб? — попита машината.

— Не — отвърна той, насилвайки се да дъвче и поглъща. — Не ме бива много да натискам бутони.

Една странна случка не му даваше мира. Когато до пленяването им оставаха само няколко минути, капитан Хейнъс дотърча от контролната кабина, сграбчи Херон и го повлече след себе си, назад към кърмата, покрай всички складирани културни ценности, като в бързането едва не му съдра дрехата.

— Хероне, слушай… ако не успеем, виждаш ли това? — отмести с инструментите си двойното резе към кърмовото отделение и посочи нещо, което приличаше на къс подплатен с мека вата тунел, с диаметъра на голяма канализационна тръба. — Обикновена спасителна лодка няма да може да се измъкне, но тая би могла.

— Втория офицер ли чакаш, капитане, или ни напускаш веднага?

— Тук има място само за един човек, глупако, и не съм аз този, дето ще замине.

— Имаш намерение да ме спасиш? Капитане, трогнат съм! — Херон естествено и непринудено се разсмя. — Не се сърди, но мисля че напразно си хабиш силите.