— Да. Един от съседите, някой си Кастонмайер, също ни се обади. Съмняваше се, че това е самият Паркити. Може да е бил прав, Кули.
— Сър?
— Откачил е от жегата — замислено заяви Гудуин и чукна с пръст главата си. — Шизо-шибана-френия.
— Да, сър — почтително произнесе полицаят.
— Къде е останалата част от него? — попита един от мъжете с бели престилки.
— Във ваничката за птици — отговори лейтенантът и се втренчи в небето.
— Във ваничката ли казахте? — повтори мъжът.
— Точно така — съгласи се Гудуин. Кули погледна към ваничката за птици и пребледня като платно.
— Навярно е бил някой сексманиак — заключи лейтенантът.
— Отпечатъци? — задавено попита полицаят.
Гудуин изразително посочи към току-що окосената поляна.
Полицай Кули изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.
Лейтенант Гудуин пъхна ръце в джобовете си, полюшна се на пети и дълбокомислено отбеляза:
— Светът е пълен с откачени. Никога не го забравяй, Кули. Пустите му шизофреници! От лабораторията ми казаха, че някой прегазил Паркити с косачка посред собствения му хол! Можеш ли да си го представиш?
— Не, сър — отговори Кули.
Лейтенантът хвърли поглед към отлично окосената морава и заяви:
— Знаеш ли какво казал един, когато видял чернокос швед? „Това положително е някакъв норвежец — мутант.“
Сетне се отправи към къщата, последван от Кули. Зад тях ароматът на прясно окосена трева изпълваше въздуха.
© 1975 Стивън Кинг
© 1994 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
The Lawnmower Man, 1975
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Понякога те се завръщат (сборник разкази)
Издателска къща „Плеяда“, 1994
Коректор: Росица Варадинова
Художник: Петър Станимиров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9468]
Последна редакция: 2008-11-12 17:30:00
Цирцея — според Омировата „Одисея“ — магьосница, живееща на остров Гея, дъщеря на бог Хелиос — Б.пр.
Каменни плочи — авторът има предвид Библейската притча за Мойсей, който се изкачил на Синайската планина, за да получи от Бог написаните на две каменни плочи десет заповеди. — Б.пр.