Роман Ким - Доктор Мурхед и пациентката

— Мъже. И все интересни. Такива… като вас.

— И не ви ли е жал за тях?

— Не. Нали зная, че е само сън и нищо няма да ми направят за това. Като с оня мексиканец. Кажете, докторе…

— Наричайте ме Бен, така ще бъде по-уютно, по-интимно. Вие трябва да се отнасяте към мен не като към лекар, а като към близък приятел. Тогава ще мога по-лесно да ви лекувам. И най-важното, не се стеснявайте, говорете всичко… не се срамувайте. В наше време ние, психотерапевтите, изпълняваме ролята на пастори-изповедници. Нали някога жените казвали на изповедниците си буквално всичко, признавали всичките си грехове, дори и най-срамните…

Стела въздъхна.

— Те получавали опрощение на греховете и излизали от изповедалнята с пречистена душа, с напълно възстановено душевно равновесие. А аз… докато съм тук, добре ми е, но върна ли се в града, в къщи… започвам да мисля какво ще бъде през нощта, как на сън пак ще… Но се плаша, докторе, — извинявайте, Бен — че вече не мога без тези сънища, те са като морфин или хероин. Сякаш съм станала наркоманка. И когато се свечери, изведнъж забелязвам, че си мисля: чака ме удоволствие. Като че ли се готвя да отида на гости у интересни хора или на хубав концерт. Изглежда постепенно се побърквам?

— Не бива да мислите така — произнесе Мурхед със заповеднически тон. — Избийте тези мисли от главата си. У вас няма нищо ненормално, можете да ми вярвате. Вече ви казах, че у всеки човек е вложен агресивен инстинкт, инстинкт на жестокостта, това е пренатална черта…

— Пре… натална?

— Това, което е вложено у човека преди раждането. И тези подсъзнателни инстинкти управляват човека, той им е изцяло подчинен.

— И вие ли?

— И аз, и вашият съпруг, и вашите слугини, и всички ваши познати, всички без изключение. Всички нас ни управляват две главни влечения — влечението към агресия, рушене, убийство, и половото влечение…

— И пастор Уейд ли?

— Да. Те са главните движещи сили на подсъзнателното.

Стела се протегна бавно.

— Значи, е напълно нормално… че това ми е приятно на сън…

Той кимна мълчаливо с глава и я погали по крака. Тя погледна картината, закачена над електрическата ками на.

— Тази картина също ми прави удоволствие. Главата на жената е разместена, ръцете и краката също, и улицата отзад… всички къщи са изкривени на различни страни, като при голямо земетресение.

Мурхед взе цигарата на Стела и я хвърли в пепелницата.

— Да, в тази картина очевидно се е проявило пренаталното влечение към рушене. Този художник загина преди пет години при лов в Африка. И всичките му картини могат да служат за илюстрация на учебници по дълбочинна психология. Ходили ли сте в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк?

— Да, много пъти.

— Там е окачена картина на Делоне — изобразена е кула, която се руши, цялата разкривена, вият се облаци, сякаш е станал взрив, земята е настръхнала… Тази картина доставя наслада, защото отговаря на подсъзнателното ни влечение. Не бива да се учудваме, че децата чупят кукли и измъчват котенца. И че когато се целувате, иска ви се да ухапете, да причините болка. Това е проява на амбивалентността на емоциите — любовта се съчетава с желанието за измъчване, чупене, рушене.

— На мен ми харесват картините на де Коонинг — каза Стела, — наскоро купих две за петнайсет хиляди. Там всички плоскости са разместени, линиите са накъсани, дисониращи петна, красота. Обичам и Полок с пръските му по цялото платно. Той също загинал под кола, като моя мексиканец. Пикасо е вече много академичен, прилича на Джото или на Чимабуе. А наскоро изпитвах огромна наслада, когато слушах фрагменти от опера на Меноти, особено на онова място, където жена-медиум души глухоням, там има такива немислими септакорди, тремоло и фиоритури, че тръпки те побиват, та едва ли не извих главата на кученцето си Хиндемит и Стравински ми се струват сега съвсем блудкави, като някакъв Вивалди или Чимароза…

Докторът прокара ръка по гърба на пациентката:

— Цялата работа е там, че ние, живеещите в условията на цивилизацията, трябва непрекъснато да потискаме истинските си желания и страсти, да ги затваряме в клетка, наричана сфера на подсъзнателното. И там те се обединяват с демоните — инстинктите на разрушението и сексуалността. Задушаването на тези демони, бушуващи в дълбините на нашата психика, се отразява пагубно върху цялата ни нервна система. Оттук и нашата потиснатост, мъчителна неудовлетвореност, невроза и други недъзи, които тормозят цивилизованото човечество. Така че това, което става с вас, е напълно естествено. То е закономерно и нормално.