Александър Кирилов - Кървав сън

— Мммм… интересно-промълви русокоската, изсипа малко от лилавото му съдържание в топлата вода и самата тя се потопи в нея. Обзе я приятно чувство, което я накара да се отпусне и отдаде на момента. Нямаше как, обаче, да пренебрегне учудването си, че на такова място като това имаше такава „баня“. Е, поне бе доволна от този му факт.

Минутите се изнизваха неусетно и Ашли нехаеше колко точно време бе прекарала в тази чудесна вана. Изведнъж, момичето чу приглушено изкърцване и внезапно-появилото се течение я убеди, че някой току що бе открехнал бялата врата. В сумрака на каменния коридор Ашли разпозна силуета на Джон, приближаващ се към нея.

— Нещо против да се присъединя? — попита я той.

— Само, ако ми отговориш какво прави вана като тази на такова място-закачи го русокоската, въпреки че наистина искаше да узнае това.

— Хмммм… нещо като поверие е. Заради някаква стара Легенда хората тук отдават голямо значение на Водата и са нещо като „задължени“ да строят просторни бани-резюмира нетърпеливо разказа си той-Сега вече се надявам да получа своя „пропуск“ до ваната… и теб…

Ашли не каза нищо, а му отвърна с една еднозначна усмивка…

… Половин час по-късно двамата напуснаха помещението, плътно завити в хавлиени кърпи(поставени близо до шишенцето с аромата).

Беше станало вече обяд и слънчевите лъчи смело проникваха в хотелската стая. Уайлд се огледа и реши да сподели изумлението си на глас:

— Ама ние наистина сме успели да опустошим почти всичко!

Джон се приближи до нея и прошепна в ухото и:

— Ще ми се… да го повторим…

Без да дочака отговора и, той я целуна нежно по устните. Постепенно целувката се превърна в страстна и пламенна. По шията и… по раменете… Докато хавлиените кърпи станаха съвсем излишни(в този случай)…

… Прекараха почти целия следобед, наслаждавайки се един на друг и напълно изключили за всичко наоколо им. Чак, когато нощта бавно(но сигурно)започна да спуска своето тъмно було върху селището, двамата решиха да потърсят останалите, усетили надигащия се глад(този път за храна)в тях. Отвориха скърцащата врата, извеждаща ги на главния коридор с останалите стаи.

— Чакай да проверя какво става с Рейчъл и Ксев-каза нищо неподозиращата за съвсем различното разпределение на приятелите си, Ашли. Тя целуна набързо Джон и се запъти към края на коридора, когато дочу викове от долния етаж. Те привлякоха доста убедително вниманието на двамата. В тях се преплитаха най-вече груби мъжки гласове.

— Какво става? — попита Ашли и извърна стрестналия си поглед към капитана. Джон бе добил странно изражение.

— Изчакай тук-каза и той и слезе с бързи стъпки по паянтовото стълбище.

Уайлд и без това беше замръзнала на място. Тя дори затаи дъх, за да може да чуе всичко, ставащо един етаж по-долу. Отпървом разпозна ледения глас на Джон, който бе прекъснат от друг-истеричен и стържещ. Последва тъп удар и тишина. Мълчанието беше много по-трудно за понасяне от нечий викове, а напрежението ясно се долавяше в застоелия въздух. Ашли не издържа. Не можеше да стои тук в неведение и, въпреки казаното от Рейн, слезе долу.

Разкри и се просто „чудна“ гледка. Съдържателят Тревър, уплашено се беше скрил зад бюрото си и единственото, което се виждаше от него, бяха ококорените му очи. Тъпият удар изглежда бе предизвикан от юмрука на Джон, срещнал същото това писалище. Гневна гримаса се беше изписала по лицето му и погледът му обхождаше виновните изражения на хората пред него. Очевидно те бяха пирати и Ашли с ужас разпозна сред тях жестокото лице на Едноръкия.

— Значи, сте дошли да ни убиете? Така ли да разбирам? — предизвикателно попита Рейн смуглия мъж точто срещу него.

— Не, капитане, разбира се, че…

— КАПИТАНЕ? — повиши глас Рейн, а дълбоките му очи хвърляха ядни искри. — Смееш да ме наричаш „капитане“? — той извади със свистящ звук сабята от ножницата си и останалите се отдръпнаха с крачка от него. Никой, обаче, не насочи оръжието си срещу му. — Какво искате тогава, гадни предатели? — Ашли започна да разбира, че това всъщност беше екипажът на „Кървав сън“, избягал преди няколко дни с кораба.

— Ние… — започна нисък и набит русоляв мъж-Идваме да върнем кораба Ви, капитане, заедно с нашите извинения…

— Извинения? — повтори Джон и се изсмя горчиво. — Вашите извинения не струват и…

— Джон, не разбираш! — прекъсна го Едноръкия и, въпреки „умолителния“ му тон, в гласа му винаги се долавяше и садистична нотка-Баща ти, Джон… Рейн Старши е мъртъв…