Александър Кирилов - Кървав сън

— Имате ли тютюн и бира.

— Имаме бира, но ми обяснете какво е тютюн.

— Листенца дет се пушат.

— А тазис. Да имаме. — след което сервитиорката отиде до бара и му донеси халба бира и 5 тазисни цигари.

— Благодаря ти. Колко ти дължа.

— 1 сребърно парче. — Виктор извади десет пенса и и ги даде.

— Може ли да те попитам нещо. — попита той сервитиорката малко преди да стане.

— Питай.

— Какво ти е името и как се казва тази гостоприемница.

— Името ми е Ашира. Казва се Възмездяващата секира. Управител е Скот. Макар, че си смени името е варварин. — Виктор се загледа във младата жена. Явно не бе на повече от 21 години, тялото и бе изящно, очите сякаш виждащи истината по изражението, косата прекрасно кафява.

— Това обяснява стилът на местенцето. Колко струва една стая.

— Ами сребърно парче за седмица. Но има и по — добър начин. Можеш да се заемеш със свободната работа. Трябва ни някой който да укротява хората ако има побой.

— Колко часа трябва да работя на ден.

— Просто те викаме когато ни потрябваш. Не мога сама да се справям с тези даже и със уменията си.

— Уменията си? — учуди се Виктор.

Ашира отиде до бара и оттам извади секира и къса сабя.

— Да, аз съм единствената в тва място която може да се бие със секира и сабя. Имам броня която държа горе в стаята си. Се пак не мога да се бия със това то е само за бакшиши — посочи тя препаската.

Виктор се усмихна и каз:

— Добре приемам работата.

Тя му подади ключове и му каза:

— Горния етаж първата вляво. Моята е срещу твоята, ако загазиш се боади, винаги съм готова за битки. — след което му намигна и отиде до бара.

Виктор изпи бирата изпуши 1 тазисна цигара, отиде в новата си стая, огледа я, заключи вратата и сложи за всеки случай стол след което си легна в леглото и заспа.

В един момент, за пореден път тази вечер(която преспокойно можеше да се класифицира като бурна), се чу оглушителното „ТРЯС!“. Изглежда прекомерно-старите дъсчени подпори на леглото не бяха издържали „тормоза“, наложен им от Ашли и Джон. Бяха се сцепили и буквално смачкали под матрака, неделящ се сега с нищо от пода(и странно тежък, между другото).

— Сега, пък… — капитанът не довърши.

Вече за втори път „битов инцидент“ бе прекъснал… заниманията му с Уайлд. Но те нямаше да са единствените пречки. Чу се изкърцване, предвещаващо отварянето на вратата-на места прогнила и с дръжка, носеща спомените на предишно изящество. На прага и стоеше пълничък мъж, по чието чело бяха избили ситни капчици пот-изглежда вземането набързо на стълбището не му бе сред любимите занимания. Беше съдържателят на „хотела“ Тревър. Погледът му се разходи по счупеното писалище(играещо ролята и на маса), разпилените предмети навсякъде и подкосеното с няколко сантиметра легло, върху което се бе излегнал Джон с особено изражение. Ашли се беше скрила под чаршафите(без MPS! ). В съзнанието на собственика съществуваше само една алтернатива за създалата се обстановка в и без това разхвърляната стая-бяха нападнали Рейн. Воднистите му очи се разшириха, спрени върху пирата, а потта изби дори и над горната му устна. Тревър се опита да каже нещо и постепенно нечленуразделните му звуци придобиха следния смисъл:

— Аз… чух някаква шумотевица и помислих, че нещо става и дотичах да проверя… Нападнали ли са Ви? — пристъпваше нервно от крак на крак.

— Не-отсече веднага Джон и дочувайки приглушеното кикотене на Ашли се опита да го прикрие като се покашля. Успешно. — Аз… ъ-ъ-ъ… — трябваше бързо да измисли нещо, защото не изгаряше от особено желание да обяснява на който и да било ставащото с Уайлд. — Спънах се. — рече накрая като си помисли, че по-абсурдна лъжа не бе казвал никога. Тревър се опули насреща му.

— Трябва да е било доста дълго спъване-той се разсмя хрипливо и без желание, а погледът му направи същата разходка като преди малко. Рейн му отвърна със студено изражение и попита предизвикателно:

— Нима се съмняваш в думите ми?

— А, не, не… Разбира се, че не-трескаво се заоправдава другият.

— Хм, добре тогава. Нещо друго?

— Всъщност… не. Ами, … довиждане и… извинете за безпокойството… — Тревър напусна стаята, чувствайки глупава обърканост(или объркана глупост).

Джон отви Ашли и срещна светналия и поглед.

— Та… До къде бяхме стигнали? — подсмихна се той…

Уайлд отвори очи и се намери в прегръдките на капитана, който още спеше. Поглеждайки към близкия прозорец срещу нея, тя останови, че беше сутрин. През белезникавите пердета се процеждаха утринните лъчи-сиви и металически. Момичето се изненада от ранното си събуждане. То стана, като внимателно премести ръката на Джон от кръста си, и се приближи до прозореца, поглеждайки навън. Из пиратското селище се беше разнесла мъгла, която му придаваше мистичен вид. Ашли леко потрепери. Бе се загърнала само с един тънък чаршаф и усети как сутрешният хлад пълзи по тялото и. Това, от което в момента имаше нужда, беше сгряваща вана, но тя не таеше особено големи Надежди за наличието на такава тук. Все пак, би се задоволила(без MPS! ) и с топъл душ. Някъде трябваше да има баня. Огледа се и очите и се спряха на врата, боядисана в бяло, на три крачки от нея. Приближи се и натискайки студената дръжка, я отвори. Пред нея се появи къс коридор, чийто край се превръщаше в сравнително просторна стая без прозорци. Всичко беше облицовано в сивкав камък и осветено от газовите лапми по стените. Ашли се изненада приятно, когато зърна, че центърът на помещението бе зает от средна по големина вана, неизневеряваща стилово на интериора. Стигна до нея с бързи стъпки и я огледа щателно. Имаше два каменни крана. Пусна този за топлата вода и не след дълго от ваната започна да се издига пара. Момичето я напълни почти до горе, а сетне вниманието и бе привлечено от някакво поочукано шишенце в дясно. Уайлд предпазливо махна кръглата му запушалка и от отвора му се разнесе приятна миризма.