Александър Кирилов - Кървав сън

— О, аз мисля да се поразходя… — каза след известно време Ашли като се изправи и изтупа тревичките от роклята си. — Желаещи да ми правят компания?

— Ох… — успя само да отвърне Рейчъл, притворила мързеливо очи-Не сега…

— … Почиваме си-допълни и Ксев.

Уайлд се засмя и махна с ръка, сякаш прогонваше някаква муха пред лицето си. Тя хвана обувките си в ръка(токчетата направо я „убиваха“)и тръгна към плажа. Вече бе минало обяд и слънцето беше застанало от лявата и страна. Не печеше толкова много като преди и сега бе поносимо дори и близо до океана. Ашли тръгна по мокрия пясък и се заоглежда. На стотина метра пред нея забеляза някакви доста странни скали, които не бе виждала преди. Заинтригуваха я и реши да им хвърли по-близък поглед. Забърза ход, а сетне затича. За около 2–3 минутки стигна до „целта“ си. Камъните се нареждаха като някаква стена, а по нея имаше издатини, сякаш специялно направени за по-лесно изкачване. Но друго привлече вниманието и. В подножието на тази импровизирана „стена“ имаше малко храстче, което безумно приличаше на…

— Боровинки?! — учудено прошепна Ашли и се приближи към растението. Да, наистина бяха боровинки. Момичето просто не разбираше. И да не бе учила Ботаника, щеше да се досети, че боровинката растеше високо в планините. Тука климатът просто не би и понесал. Може би бе просто от онези отровни растения, които се замаскирваха като други… Уайлд внимателно откъсна малкото плодче и го поднесе към носа си. Миришеше също като боровинка! Ашли въздъхна и усети как гладът я напада. Тъкмо щеше да сложи плодчето в устата си, когато чу ръмжене зад нея. Обърна се бавно и я заля ледена вълна на ужас. Пред нея стоеше пантера. Черна и със святкащи зелени очи. Животното се бе промъкнало, докато тя бе заета с храста(без MPS)и сега стоеше пред нея. Русокоската знаеше, че само едно рязко движение и звярът(обичам пантеркиии, мня)щеше да и прегризе гърлото. Тя заотъпва бавно-бавно назад и веднага гърбът и опря в затопления от слънцето камък. Ами, сега? Пантерата изръмжа още веднъж, този път по-силно от преди и Уайлд пределно ясно знаеше, че се канеше да се нахвърли върху нея. Уповавайки се най-вече на силните си задни крака животното скочи. Ашли затвори очи от ужас и изпищя. В следващия момент тъп удар я накара да ги отвори. Пантерата лежеше на земята, а от гърба и стърчеше кама. Момичето се приближи към вече мъртвия звяр и забеляза, че за дръжката на оръжието бе вързан нещо като червен плат. Смътен спомен от часовете по История и изплува в съзнанието и тя се сети за един цитат:

Цитат:

„Пиратите имали навика да завързват към ножовете си червени или черни превръзки“

Пирати?! Нали уж островът беше необитаем. Както и да е. Ашли внимателно извади камата от животното(стана и наистина жал за него)и възможно по-бързо се запъти към приятелките си с надеждата, че нямаше да срещне още някоя и друга пантера по пътя…

И не срещна за нейно щастие. Тя едвам откри останалите момичета и още с треперещ глас им разказа какво се беше случило. Рейчъл и Ксев си бяха направо ужасени и сигурно през пет минути се озъртаха наоколо, за да проверяват дали няма от близката палма да изкочи звяр. Е, не изкочи… отново за щастие.

Момчетата се прибраха чак привечер като шепите им бяха пълни с всевъзможни плодове. Виктор даже се бе опитал да улови заек, но безуспешно.

Когато се свечери, накладоха огън и се настаниха плътно един до друг около него. Пламъците хвърляха златисти сенки върху лицата им, което им действаше някакси успокояващо.

— Ашли, ще ми дадеш ли да видя камата? — попита Мартин, когато русокоската отново бе разказала за днешното си приключение в стил „extreme“…

Мартин пое камата и в продължение на 10 минути я изучава доста съсредоточено. Петимата приятели бяха наобиколили огъня и всички се взираха в Мартин в очикване, той да каже нещо, ала това не се случи. Той само направи замислена физиономия и върна камата на Ашли, като продължаваше да се взира в нея, или по скоро в отраженията на огъня.

— Студено е. — каза Ксев, която бе успяла да си намери единствената по дебела блузка. Беше черно памучено поло с 3/4 ръкав. Вечерта бе найстина доста хладна и за това момичето потръпна, особено когато хвърляше по някой и друг поглед на Ашли. Русокоската бе най-близо до огъня, защото бе най-леко облечена. Пламъчетата се отразяваха в черните й очи, а лицето й изразяваше тревога. Нечий стомах изкъркори, което напомни на Ксев, че не бе хапвала нищо от много часове на сам. Тя потрепна отново и започна да я гони чувство за глад. Мартин, който бе седнал до нея се присегна и взе една от двете си ’оцелели’ ризи и я метна на раменете за треперещата Ксев.