Александър Кирилов - Кървав сън

— Дръжте се, защото може да подруса… — ала този път той не бе спокоен, както преди.

Рейчъл усети, че не ги чака нищо добро и тогава… се случи нещо, което никой не бе предвидил и което никой и не разбра какво бе всъщност. Заслепи ги наистина ярка светлина, която проби дори и през клепачите на затворените им очи. След което Ашли имаше усещането, че всички те, както и самият самолет, бяха засмукани през нещо като фуния. Тя не знаеше как дори да го илюстрира в съзнанието си, тъй като всичко стана прекалено бързо и особено странно. Те се въртяха вихрено в кръг и ако някой от тях отвореше очи, виждаше единствено размазани цветове на преливащи се в едно образи. Усещането наистина бе неповторимо и вероятно би им харесало, ако знаеха какво ги чака след това… ако въобще всъщност нещо ги чакаше… Сетне всичко замлъкна. Уайлд отвори боязливо очи, бояща се от това, което можеше да види. А всъщност пред погледа и имаше отначало само прах, но постепенно всичко започна да се избистря. Тя пак си беше в самолета и за сега всичко си иглеждаше на мястото. Извърна очи към приятелите си, които бяха втрещени.

— К… Какво стана? — попита с треперещ глас Ксев и усети, че и се повдига.

— И идея си нямам-отвърна и Виктор, като разтърси глава.

— Дали… дали да станем от местата си? — Мартин бе толкова блед, все едно всеки момент щеше да припадне.

— Сигурно сме попаднали в нещо като буря, нали валеше дъжд-предположи Рейчъл, опитвайки се да бъде спокойна. — Няма за какво да се притесняваме. Нали сме живи все пак? — изсмя се нервно. — Дайте да проверим какво става при пилота, а?

— Добре-беше Ашли, леко посъвзела се от емоцийте, които я бяха връхлетяли така внезапно. Тя махна колана си и боязливо стъпи на земята. Странно, чувстваше се вече съвсем нормално. — Е, ще вървим ли? — момичето се обърна към другите и направи опит да се усмихне плахо.

— Е, определено не ми се седи цял век тука-Рейчъл вдигна рамене и след което застана до русокоската. Останалите я последваха.

Мълчаливо стигнаха до вратата, която ги делеше от пилотската кабина. Спогледаха се и после Виктор натисна предпазливо студената дръжка с изтръпнали от вълнение пръсти. Вратата се открехна с леко изкърцване и петимата погледнаха какво имаше зад нея. Ксев почти извика от изненада. Пилотската кабина бе просто… изчезнала. Сякаш се бе ударила силно в нещо огромно, което я беше помело, заедно с пилота. Приятелите бяха ужасени и никой не се сещаше какво да каже. Настъпи тягостна тишина. Такава тишина, че дори Рейчъл нямаше сили да я наруши. Всички гледаха пейзажът разкрил се пред погледа им, на местото на кабината. Не можеха да не си признаят, че бе наистина великолепен. Имаше плаж, толкова чист и просторен, обсипан единствено с красиви мидени черупки. А след плажа малко по малко палмовите дървета се сгъстяваха и образуваха дори горички. По-късно петимата установиха, че бяха изхвърлени с часта от самолета на брега на някакъв океан и, че най-вероятно се намираха на безлюден остров. Това не ги обнадежди много, но Рейчъл все пак измисли някакъв план.

— Слушайте сега… — говореше трескаво тя като преместваше погледа си от едно притеснено лице към друго-Нали знаете, че модерните самолети имат нещо като… ами, като екранче май, от къде да знам… което ти показва какъв път е изминал до сега самолетът… Ами, трябва да намериме това екранче и ще разберем къде сме… поне… (((това леко си го съчиних, ама нищо)))

— Има само един проблем-отвърна русокоската като държеше въпросното „екранче“ в ръката си-Батерията му е паднала… Хех…

— Значи… Ще трябва да излезем и да намериме някъде, където да заредим проклетата батерия-не се предаде Блейкли. — И Ашли, съветвам те да смениш тези дрехи(които бяха просто в плачевно състояние… скъсани и покрити обилно с прах), а останалите да видят какво става и какво не от багажа им. По-бързо… Не знаем какво все пак има на този остров…

— Умираш си да командваш, нали? — подхвърли и Виктор, който започваше да си възвръща доброто настроение. Поне тук, където и да бяха, не валеше.

Мина половин час. Оказа се, че единствената здрава дреха на Ашли бе червената рокля, с която отиде на купона. Нямаше как-тя се примири да я облече пак. Другите поне имаха по-голям успех. Събраха в една здрава чанта всичко, което успяха да „спасят“ и тръгнала да разследват един съвсем нов за тях свят…

Виктор отвори една от вратите на самолета с доста силен ритник. Бяха съвсем близо до красивия плаж, но все пак им се наложи да „поплуват“ малко. Всички с изключение на Ашли вдигнаха чаните си високо над главите си, за да не ги наморкят. Ашли едва стъпаше с тънките си токчета по пясъка и често се спъваше. Беше топло, ужасно топло. Скоро по челата на студентите се стичаше пот.