Александър Кирилов: Кървави сълзи

— Май тази вечер ще ядем най — различни видеове месо… хахахахаха. — въпросното същество си изхили зловещо, а думите му бяха посрещнати със силни увации от страна на още десетина такива същества .

— Какво искате от нас? — чу се разтреперения глас на Ники.

— Нищо мило ангелче. Просто искаме да си хапнем добре. — отвърна изчадието. — Тук сме останали само петнайсет от нашия род и от години се храним със жалки плъхове и кльощави сърни. Искаме малко свежо, вкусно и сочно месце… — той се облиза и очите му обхванаха цялата група жертви.

— Род? — беше ред на Алексис да се обади. — Вие наричате себе си род?

— На нея първо й клъцнете крилцата. — нареди съществото на останалите. Той се различаваше от всички останали само по това, че е пет пъти по грозен от тях, по което Лиодайн предположи, че е нещо като техен господар.

— Петнайсет? Петнайсет от вашия род? — попита Лиодайн като се опитваше да си представи колко ли опасни са петнайсетима срещу цял отряд странници. Единственото с което можеше Лио да ги победи бяха удължаващите й се нокти на ръцете, ала не знаеше какви бяха способностите на останалите и за това не предприе нищо.

— А на нея й извадете хубавите оченца и й съдерете косата. — отвърна господаря като огледа дългата сребристо бяла коса на нимфата, която се спускаше чак до кръста й. В този момент се чу ужасния ехиден кикот на Рей, който се превърна в нестихващ смях. Всички извърнаха учудени погледи към демонката. Тъкмо господаря отвори уста за да каже нещо и си остана с отворената уста. Никой не разбра от къде ртей намери толкова сили за да скъска въжетата, които бяха здраво завързани около ръцете й.

— Ха! — извика тя и се хвърли към съществата раздавайки юмруци на ляво на дясно. Тъй акто те бяха толкова изумени и нямаха време да реагират бързо падаха на земята. Съвсем скоро обаче се съвзеха и също се нахвълиха на демонката, която едва им смогваше. Бяха и петнайсетте, а тя беше една.

— Рей! Развържи ни!!! — извика в паника Алексис, когато единия от тях се приближи до нея, а от устата му течаха лиги. За съжаление Рей не можеше да направи нищо и за това на Алексис й се наложи да се справя сама. От завързаните й ръце излязоха черни въжета, които се увиха като примка покрай врата на съществото и го удушиха. В края на крайщата всички се измъкнаха от въжетата — Фейнт се превърна изцяло в котка и лукаво се изплъзна, Кът със доста усилие успя да разкъса въжетата, Алексис накара черните въжета, които излизаха от ръцете й да развърже другите и накрая само Лиодайн остана още вързана. Беше прекалено нежна и не беше свикнала на такива премеждия, така че каквото и да правеше ръцете си й бяха все така здраво вързани, докато накрая не дойде Фейнт да й помогне. Когато отново се почувства свободна Лиодайн удължи ноктите си и последна се впусна в боя, който беше почти към своя край.

След като Фейнт отвърза Лиодайн той извади камата си с въжета, Завъртя я и в този момент той скочи и с невероятна сила заби камата в едно от близките същества. Невероятната сила разцепи черепът на съществото на две. Фейнт се усмихна след което когато забеляза малката групичка същества заобиколили го той се завъртя и така се предпази от съществата, даже отряза по някой пръст. Когато му омръзна да ги разиграва той бързо прибра камата и със нокти той посече още 2 същества а другите три предпочетоха да си опитат късмета с някой от другите пътници…

Рей набързо промени мнението си, че огнените кълба са безполезни. Изглежда битката я развеселяваше тъй като постоянно се смееше.

„Какво ли се учудвам… та нали е демон свикнала е да живее в хаос“-помисли си Алексис.

— Това го чух-подметна Рей към ааронката, която се стъписа и закова на мястото си. Нима тази демонка четеше мисли вместо да се концентрира върху битката? Уви бе точно така и Алексис си помисли, че на дали някога щеше да я разбере… напълно. Едно от създанията замахан към Рей която отскочи пъргаво назад. Призимявайки се гърбът и опря в нещо пухкаво-чифт крила.

— Ники как ти се струва подобно преживяване? — попита демонката без дори да провери кой от ангелите е до нея.

— Ако бях Ники щях да ти отговоря-беше Кът.

— Ужас! — възкликна демонката и запрати поредното огнено кълбо към поредната отвратителна твар-Бия се рамо до рамо с този празноглав ангел-тя изрече думите на глас, най-малкото за да ядоса Кът, но това изглежда му бе най-малката грижа, хапливите приказки на зеленооката не го вълнуваха ни най-малко. — Аз изчезвам-Рей подскочи и след миг застана пред Алексис.