Адам Кенеди: Принципът на доминото

Ние минахме покрай асансьорите и слязохме по стълбите.

— За мен това е едно много неудобно положение. Но нещо се било случило в централния офис в Сан Хосе. Пожар може би. И в суматохата — пакетът с документите и паспортите е бил загубен или унищожен.

Ние излязохме навън на слънце и тръгнахме към неговия мерцедес.

— За ваше щастие, няма проблеми. Само едно посещение при американския консул тук, в Пунтаренас. Те ще се свържат с Вашингтон и ще ви бъде издаден дубликат веднага. Помолих ги да ми звъннат в офиса, ако има някакви въпроси за загубата. — Той се плъзна зад кормилото на колата си. — Просто едно съобщение до Вашингтон. Това е всичко, от което имате нужда.

Стоях на бордюра и го гледах да се отдалечава. Тогава отидох в консулския отдел и докладвах за загубата на паспорта ми. Като правех това, знаех, че е безполезно. Но трябваше да опитам. След пет дни получих писмо от консула. Сложих си го в джоба и по-късно го прочетох на брега.

„Драги мистър Уолдроун,

Относно вашия загубен паспорт с номер 1147261 се получи смущаващ отговор на писмото ви до Вашингтон. Един мистър Хари Уолдроун от Норман, Оклахома, с номер на паспорта като горния, съобщил, че паспортът му бил откраднат преди шест месеца. Бил му е издаден нов паспорт с нов номер. Хари Уолдроун, както знаете, е много обикновено име и това без съмнение е причината за грешката. Ще се допитаме до Вашингтон отново и ще ви уведомим за отговора.“

Вървях покрай брега и накъсах писъмцето на цяла шепа малки парченца. После ги разпилях във въздуха като конфети и гледах как бризът ги разпръсква през дърветата обратно към плажа. По някакъв странен и изчанчен начин се чувствах облекчен. Не трябваше да се боря повече. Не трябваше да избирам. Никакъв възможен избор не беше останал.

Пръстенът около мен постепенно се затваряше. Всичко вървеше по план. Преди десет дни ми бяха изпратили изрезка от вестник от Алберта. В съобщението се казваше, че избягалият затворник Рой Тъкър бил застрелян от полицията „заради съпротива при арестуването му“.

Два дни по-късно Ризър намина към нас и ни гостува час и нещо. Той си пийна, разходи се из къщата, като разглеждаше всичко, и си тръгна в около четири и тридесет и четири към Сан Хосе. Трябваше да хване самолета за Маями в девет часа — така разправяше.

Рано на следващата сутрин Телма слезе до пазара в селото. На път за вкъщи, на двеста ярда надолу по хълма, някаква кола изникнала на шосето, блъснала я срещу каменна стена и си продължила. Двама мъже, които работели по пътя, видели произшествието, но не можаха да опишат колата.

Извикаха ме, след като я бяха откарали в болницата, но когато пристигнах, Телма вече беше мъртва. След два дни я погребах на хълма зад нашата къща.

Следващия път като отидох до банката в Пунтаренас, ми казаха, че няма пари на моята сметка. Човекът, който бил направил депозита първия път, бил изтеглил парите. Същия следобед, преди да се прибера вкъщи, си купих пушка и кутия с патрони.

На следващия ден късно сутринта една кода спря на алеята. От нея излязоха Пайн и Брукшайър. Щом заобиколиха къщата и се заизкачваха по стъпалата към терасата, ги застрелях. Натъпках ги обратно в тяхната кола, откарах я две мили надолу по брега към рифовете, освободих спирачките и я преобърнах. Тя се удари във водата, потъна и си остана там.

Върнах се вкъщи по друг път. Когато наближих, видях, че гумите на колата ми са срязани, а жиците на мотора отскубнати. Тогава слязох в селото и похарчих всичките пари, които ми бяха останали, за храна и патрони.

Същата вечер седнах на кухненската маса и започнах да описвам всичко, което се беше случило от първия ден в канцеларията на Дичър. Написах всичко така, както можах да си го спомня, и го изпратих по пощата на Апългейт. Може би той ще знае какво да го прави. Може и нищо да не направи. И едното, и другото няма да ми помогне. Вече. Всичко, което мога да сторя, е да седя тук. И да чакам да видя кой ще бъде следващият, който ще се появи.

© 1975 Адам Кенеди

© 1992 Евгения Чолова, превод от английски

Adam Kennedy

The Domino Principle, 1975

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007

Публикация:

Адам Кенеди

ПРИНЦИПЪТ НА ДОМИНОТО

Първо издание

Библиотечно оформление и корица tandem G

Набор и печат: ДФ „СОФИЯ-ПРИНТ“.

Формат 32/84/108. 10 печатни коли.

АТИКА, ЕТ „Ангел Ангелов“

София, 1992

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3621]