Адам Кенеди - Принципът на доминото

— Интересува ви истината?

Аз кимнах и той продължи:

— Истината е, че аз нищо не знам. — Той смукна дълбоко от цигарата си. — Единствената акция, при която бих се чувствал спокоен, е онази, в която участва един-единствен човек. Колкото повече хора са замесени, толкова по-голям става шансът да се изпорти работата. Колкото по-голямо е зловонието, толкова по-трудно е да се прикрие. И човекът, който се тревожи най-много, е онзи, който дава заповедите. Той винаги има да губи най-много. Ако се паникьоса, домината започват да се смъкват.

— Това засяга ли ме?

— Не знам дали ви засяга. Може би. Нека да го кажем така. Ако аз бях на ваше място и имах възможност да изчезна в Бразилия например, мисля, че не бих се колебал.

— Без паспорт?

Той се усмихна и каза:

— Ама че мръсен басейн беше, нали? — Тейг погледна към камиона със закуските. — Ето, жена ви идва.

Тя вървеше бавно и крепеше три чашки кафе върху нещо като кутия за обувки.

— Ще ви кажа какво ще направя — каза Тейг. — Обещавам ви, че ще имате паспортите си до утре на обяд, доставени в дома ви.

— И още един въпрос. Защо избрахте точно мене?

— Защото отговаряте на всички изисквания. Бяхте в затвора за убийство, добър стрелец сте, знаете да поставяте инжекции.

— Това пък за какво беше нужно?

— Имахме два плана. Първият беше с вертолета. Вторият трябваше да се задейства в болницата. Но не можахме да го накараме да влезе там.

Тейг тръгна с нас към самолета, после се върна и спря пред хангара, за да ни гледа как ще излетим. Можех да го виждам през прозореца, докато самолетът се придвижваше към площадката за излитане. Той стоеше там, засенчил очи с ръка, а косата му се развяваше от вятъра.

Преместих поглед към паркинга и видях колата му, паркирана срещу оградата, близо до хангара, до който стоеше Тейг, така че той не можеше да я види. До колата имаше някакъв мъж в гащеризон, който държеше кутия с инструменти в ръката си. Просто си стоеше там.

Изтичах по пътеката между седалките и почуках на пилотската кабина.

— Задръжте! — извиках. — Не излитайте още. Трябва пак да говоря с Тейг. — Заудрях по вратата и се опитах да я отворя, но тя беше заключена. Върнах се обратно на мястото си и отново погледнах през прозореца.

— Какво има? — попита Телма. — Какво гледаш?

— Нищо. Иди да седнеш от другата страна.

— Какво става с тебе?

— Нищо. Само направи каквото ти казах.

Усетих как самолетът потреперва при увеличаването на мощта на моторите.

— Отиди, по дяволите! Затегни си колана! Ей сега ще излетим.

Тя стана, без да каже дума, тръгна напред по пътеката и си закопча колана на една седалка. Притиснах лицето си в прозореца тъкмо когато мъжът в гащеризона отвори задната врата на колата на Тейг, сложи сака с инструментите си на задната седалка и отмина напред. Една кола тръгна покрай него, той се качи в нея и се насочиха към изхода на паркинга.

Изтичах отново до пилотската кабина и заблъсках по нея:

— Спрете, дявол да го вземе! Трябва да сляза!

Самолетът започна да се движи напред.

— Угаси мотора, кучи сине!

През вратата можах да чуя приглушения глас на пилота:

— Седни долу, приятелче. Излитаме.

Изтичах на мястото си и отново погледнах през прозореца. Хангарът се изплъзваше под нас. Не можах да видя колата. Точно преди да се издигнем, видях Тейг да се обръща и да върви към паркинга.

След като набра височина, пилотът наклони самолета и го обърна към коридора, сочещ на юг. Преместих се от другата страна, така че да мога да виждам хангара и паркинга. Някъде далече долу съзирах Тейг. Той стоеше до оградата и гледаше как самолетът ни се издига. После се обърна, отиде до паркинга и влезе в колата си. Промених мястото си бързо, така че да мога да виждам колата, която се смаляваше все повече и повече, докато се издигахме.

Точно преди земята да изчезне под облаците, видях експлозия в оранжево и черно, пламъци и дим. От разстоянието приличаше на кибритена клечка в тъмна стая.

Седях и дълго гледах през прозореца. Чувствах тялото си тежко и стабилно закрепено за седалката. Очите ми бяха сухи и горещи в орбитите си, а кожата на челото ми сякаш бе пресъхнала. Накрая, след около два часа, чух гласа на пилота по високоговорителя:

— Сега летим над Мексико.

Станах и отидох напред, там, където седеше Телма.

— Взе ли сандвичи?

Тя се пресегна за кутията на пода под нейната седалка.

— Има с шунка и сирене или със салам и сирене.