Марша Кенъм - Кръв от рози

— О, Алекс — прошепна тя, — така искам да ти вярвам…

Катрин затвори очи и си го представи, застанал на фона на величествения шотландски залез. Вятърът рошеше дългите черни къдрици, лицето му беше неразгадаемо, а състоянието на духа му беше също така непредвидимо като времето в суровата му родина. Движеше се с грацията на пантера — и беше не по-малко опасен!

В началото тя го смяташе за безсърдечно чудовище, но се оказа, че е сгрешила. Узна, че е бил само на седемнадесет години, когато трябвало да гледа как Ани Максорли, момичето, на което се бил заклел във вечна любов и вярност, било брутално изнасилено от трима мъже и убито. Двама от негодниците — племенници на могъщия херцог Арджил, загинали от ръката му. Тъй като бил обвинен в двойно убийство, той избягал в чужбина и прекарал петнадесет години в изгнание. Страшните преживявания в младостта довели дотам, че издигнал около себе си непревземаема стена и избягвал всяка сериозна връзка.

Когато за първи път го срещна на обляната от слънце поляна в близост до Розууд Хол, той се готвеше да се завърне в Шотландия. Шпионин ли беше, след като постоянно държеше очите и ушите си отворени на път от Франция за родината си? Предател ли беше? Отнасяше се критично към политическия фанатизъм, но държеше да помогне на брат си Доналд, главата на уважавания клан Камерън, който се намираше в незавидно положение, притиснат между разума и верността към краля.

Гордост, семейна чест и лоялност — това бяха понятия, над които Катрин изобщо не се беше замисляла. Сега те се въртяха постоянно в главата й, защото Александър я бе направил Камерън, макар и насила…

— Мистрес Катрин? — Мекият женски глас изтръгна Катрин от нерадостните размишления. Тя се обърна бързо и с трепереща ръка приглади полите си. Дейдре О’Шеа, ирландската камериерка, на която години наред не беше обръщала внимание, през последните пет седмици беше станала вярна съюзница и добра приятелка. Без да се оплаква, момичето мина през всички неудобства и препятства, през които беше минала и господарката му — и също се влюби в шотландец, в най-добрия приятел на Александър Камерън. По време на опасното пътуване по море от Шотландия до Блекпул двете млади жени бяха поверени на неговата закрила.

Алуин Макайл имаше вглъбеното изражение на философ, владееше шест езика и пишеше стихове — и в същото време беше единственият мъж, който имаше смелостта да кръстоса меч с Алекс, когото беше последвал доброволно в изгнание и с когото беше преживял безброй приключения.

— Да, Дейдре?

— Брат ви иска да знае дали ще вечеряте с него.

— Не съм гладна.

Дейдре видя следите от сълзи по бледите бузи на Катрин и загрижено смръщи чело.

— Трябва да се храните, за да сте силна.

Катрин се насили да се усмихне.

— Кажи на Дамиен, че предпочитам да вечеряме заедно в стаята ми. Ще взема нещо леко. Имаме да си кажем още толкова много неща, а времето напредва…

Дейдре сложи за миг ръка на рамото й.

— Не бива да се тревожите. Мастър Дамиен знае кое е най-доброто за вас.

Какво й бе казал Александър на сбогуване? „Свободна си да решиш дали ще се представяш за съпруга или за вдовица.“ Той беше във връзка с Дамиен и сигурно му бе изпратил всички необходими документи.

— Какво ли е най-доброто за мен? — прошепна Катрин. — Да се престоря, че съм дошла да погостувам на семейството си, докато мъжът ми е на делово пътуване в колониите? Или да твърдя, че съм овдовяла и желая да започна нов живот сред близките си? И в двата случая имам право да разполагам по свое усмотрение с богатството му…

Под името Рефър Монтгомъри Алекс беше спечелил много пари с търговия. Доскоро Катрин с удоволствие щеше да се хвали с богатството на съпруга си, но сега то изобщо не я интересуваше. Пръстите й се плъзнаха нежно по дебелата карирана наметка, която беше метната на един стол. По време на уморителното пътуване от Шотландия до Блекпул тя я бе предпазвала ефикасно от суровите морски ветрове. За съжаление беше в цветовете на клана Камерън и тя не смееше да я отнесе у дома. През последните дни двамата с Алуин Макайл бяха обиколили всички модни салони в града, защото Алекс беше възложил на приятеля си да обезщети съпругата му за загубата на целия й гардероб. Шест големи сандъка едва побраха разкошните рокли, много по-елегантни от онези, които беше притежавала преди, но тя предпочиташе да се загърне в скромната вълнена наметка.

— Какво ще правиш сега? — обърна се тя към Дейдре.