Марша Кенъм - Кръв от рози

— В никакъв случай, моя мила Кити — усмихна се Дамиен. — По дяволите, още от самото начало трябваше да се сетя, че ще се случи нещо такова! Трябваше да го разбера още първата вечер!

— Нямах представа, че и ти можеш да изпитваш романтични чувства, скъпи братко — подсмръкна Катрин, — камо ли пък, че вярваш в любовта от пръв поглед!

— Това няма нищо общо с романтиката. Обаче, когато Хамилтън Гарнър ви свари в градината и ме повика, веднага забелязах, че целувката те е замаяла. Очевидно и лейтенантът го е забелязал. Смея даже да твърдя, че именно затова предизвика на дуел твоя смел шотландец.

Катрин се изчерви до корените на косата си.

— Хамилтън… възстанови ли се от раните си?

— Само след седмица беше на крака. Върна се в драгунския си полк и се впусна да търси мистериозния мистър Монтгомъри, който като че ли се беше разтворил във въздуха заедно със съпругата си. Вероятно Гарнър и до днес щеше да претърсва пътищата между Дерби и Лондон с войниците си, ако полковник Хейлфард не беше откомандировал полка му. След като вестта за акостирането на Чарлс Стюарт на Хебридите се потвърди, полкът бе изпратен да подсили гарнизона в Единбърг.

— Единбърг? — извика стреснато Катрин. — Хамилтън е в Шотландия?

— И това би могло да се нарече ирония на съдбата, не намираш ли? Ако клановете наистина се опитат да върнат Стюарт на трона с военна сила, Хамилтън Гарнър и Александър Камерън ще се изправят един срещу друг на бойното поле, за да си дадат кървав реванш.

По гърба на Катрин пролазиха студени тръпки. Много добре си спомняше разкривеното от дива омраза лице на Хамилтън, когато се бе заклел да отмъсти на мъжа, който не само го беше победил на дуел, но и му бе отнел най-желаното момиче в цял Дербишиър. Сър Алфред Ашброк, бащата на Катрин, беше член на парламента, влиятелна личност, чиито връзки можеха да бъдат от голяма полза за един млад офицер — а Хамилтън Гарнър искаше да направи бърза кариера в армията!

— Младото поколение Ашброкови наистина не отговаря на вложените в него очаквания — ухили се Дамиен. — Дъщерята признава, че е влюбена в брата на главата на най-южния шотландски клан, а пък синът, мечтаният наследник, само след няколко дни ще се изправи пред олтара с неприлична бързина, за да избегне скандала!

— Хариет? — Катрин пое въздух. — Хариет чака дете от теб?

— Да, да, Хариет е бременна — и е по-красива от всякога, поне според мен. Когато татко научи, че ще се женя, гневът му беше много по-страшен, отколкото вечерта след прибързаната ти женитба, макар че ти сигурно не можеш да си го представиш. На всичкото отгоре Хариет отказа да се омъжи за мен, преди да сме изяснили каква е съдбата ти. Надявам се, че най-сетне ще се успокои и ще излезе от стаята си, за да я отведа пред олтара.

— Господи, ще имаме бебе! — пошепна Катрин, все още не можейки да осъзнае случилото се.

— Бебе… — повтори тя и сега, докато стоеше сама пред прозореца и се вслушваше в трополенето на дъжда. Всъщност трябваше да бъде ужасена от състоянието на приятелката си, защото детето, създадено извън брака, беше нечуван позор. Много млади жени в това положение биваха изгонвани от семействата си и обществото ги избягваше като прокажени. Само преди два месеца Катрин щеше да се възмути многословно от неприличното поведение на Хариет, но междувременно беше разбрала от собствен опит, че страстта може да бъде по-силна от разума. Даже изпитваше мъничко завист към приятелката си, която нито за миг нямаше да се съмнява в любовта на Дамиен, докато тя трябваше да се задоволи с пръстена на ръката си.

Горещи сълзи нависнаха по дългите ресници на Катрин и се стекоха бавно по бузите й. Почувства се безкрайно самотна… В тялото й не беше покълнал нов живот, който би й доказал, че миналото не е било само великолепен сън. Александър Камерън я беше дарил с прекрасното чувство, че е обичана и закриляна — но само за няколко дни! След това отново я беше изложил на непоносима самота. Беше разрушил самите основи на живота й и бе оставил зад себе си поле от руини…

Тя вече не беше невинна девица, а копнееше за нежности, които възпламеняваха сетивата й, копнееше за изкусителен любовен шепот, който да стопли душата й.

„Аз те обичам, Катрин. Знам, че сега ми се сърдиш и може би се съмняваш в думите ми, но аз наистина те обичам и ти се кълна в тази любов и в живота си, че ще дойда да те взема веднага щом мога.“

Отчаяна, тя притисна чело о студеното стъкло на прозореца.