Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

Карлос посочи Франк. Той се беше почистил, но изглеждаше сякаш е участвал в пиянска свада. Дясното му око бе започнало да почернява, а от пръстите му течеше кръв. Това беше най-големият проблем — кръвта не спираше. Ръката му бе увита в кърпа и въпреки че тя беше вече третата, кръвта все още се просмукваше през нея.

Високият полицай хвърли на Франк одобрителен поглед и каза:

— Струва ми се, че господин Дейли е заварил тези мръсници по време на кражба. Не чух нищо за никакви оръжия. Доколкото разбирам, един мъж е носил крадените предмети надолу към колата, която е била доста далече от входа. И така — имаме крадец Б, който влачи стоката към колата, а крадец А е все още тук и гледа какво друго може да се вземе, когато господин Дейли се прибира. Човекът, който е вътре, влиза в килера. Мисля, че това е вероятният сценарий. Когато господин Дейли посяга към телефона, за да се обади на полицията, този човек излиза от килера. Какво ще кажете, господин Дейли?

Франк вдигна рамене.

— Звучи почти вярно.

Карлос се намръщи и се изпъчи.

— Това не е вярно. Защо тогава са взели документите на Франк?

Ниският полицай говореше по клетъчен телефон и когато свърши, погледът му беше изпълнен с подозрение.

— Дежурният сержант казва, че наши хора са били тук преди няколко дни. Нещо, свързано с наркотици. Онова има ли нещо общо с това?

— „Нещо свързано с наркотици“! — възмутено каза Карлос. — Този човек беше отровен, щеше да бъде убит, и сега аз слушам инсинуации.

Ниският каза, че не е имал намерение да прави никакви инсинуации.

— Надявам се — остро отвърна Карлос.

— Взели са документите ви и компютъра ви — каза ниският. — Казвате, че сте репортер, така ли?

Франк кимна.

— Значи… работите върху нещо… което може да притесни някого?

Франк искаше да си тръгнат. Полицаите, Карлос, всички. Искаше да се обади на Ани и да види какво е направила в лабораторията. И след това да отиде при нея и да поработят заедно върху това, което той пишеше за Глисън. Поклати глава и каза:

— Не. Работя върху една статия за грипа.

Полицаите си тръгнаха, а Карлос възкликна:

— Франк, ти знаеш, че това не е кражба. Ще ти кажа едно нещо: гражданите имат право да изискват от правителството. — Размаха пръст. — Не трябва да оставяш немарливостта им да им се размине. Как иначе ще започнат да работят по-добре?

Франк се опита да не се засмее.

— Прав си, Карлос. Наистина много ценя помощта ти. Ако не беше дошъл… Прощавай. Просто съм страшно скапан.

— Ще говоря с домоуправителя да се сложи нова брава на външната врата. Ще ме подкрепиш ли?

— Абсолютно.

— Не ми харесва — каза Карлос, — че някой може ей така да си прави тук каквото си ще. — Посочи ръката на Франк. — Искаш ли да те закарам до спешното отделение? Това трябва да се зашие.

— Ще се оправя. Приятелката ми ще ме закара.

Телефонът на Ани даваше заето. Франк наплиска лицето си и внимателно почисти кръвта с кърпа. След това изля половин шише кислородна вода върху ръката си — гледаше как водата пусна мехурчета и се превръща в розова пяна. После превърза пръстите си с марля и я закрепи с лейкопласт.

Телефонът на Ани все още даваше заето, така че той се качи в колата и тръгна към къщата й. Ако Ани не си беше вкъщи, Инду щеше да го пусне и той щеше да я почака. Когато почука, Инду дръпна завесата, погледна го, после бързо отключи вратата.

— Ани я няма, Франк — каза тя. — Притеснена съм. Заповядай, влез.

— Притеснена? Защо?

— О, Господи! Какво ти е? — възкликна тя, когато го видя отблизо.

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Защо си притеснена?

Гладкото кафяво лице на Инду се сбръчка.

— Полицията се обади за колата й.

— Защо?

— Намерили са я на паркинга на НЗИ — изоставена.

— Изоставена?

— Казаха, че бронята била смачкана. Но защо не се е обадила да я вдигнат? Не може просто да остави колата си там, Франк. Притеснявам се, че може да е ранена, че може би е в болница.

— Кога стана това?

— Обадиха се, ами… преди половин час.

Франк прекара следващия час на телефона. Първо позвъни във всички болници. Ани не беше в нито едно спешно отделение. След това се обади на полицията — на столичната, в Бетесда, на парковата полиция, на полицаите в Мериленд. Никой не се беше обаждал на 911 или на другия „неспешен“ телефон да докладва за инцидент. Охраната на НЗИ беше открила колата и бе докладвала на полицията.

— Наистина се притеснявам, Франк. Тя може — не знам, просто да обикаля някъде, замаяна или нещо такова. — Поколеба се и с проблясък на надежда попита: — Може би е у вас. — Мислиш ли, че е възможно?