Стивън Кинг - Човекът, който не се ръкуваше

Когато му казах какво се случи предната вечер, лицето му се изпълни със смесица от жал, скръб и страх.

„Бедният Хенри! — възкликна той. — Знаех, че ще стигне дотам, но не вярвах, че това ще стане толкова скоро.“

„Какво?“ — попитах аз.

„Тази криза — каза Гриър. — Всичко тръгва от годината, която е прекарал в Бомбай. Предполагам, че само Хенри би могъл да разкаже цялата история, но аз ще Ви кажа това, което зная.“

Историята, която Гриър изложи пред мен в офиса си този ден, увеличиха и съчувствието, и разбирането ми. Доколкото разбрах, Хенри Брауър е бил нещастно въвлечен в истинска трагедия. И както всички класически трагедии, които се разиграват по сцените, и тази е била причинена от фатална грешка — в случая на Брауър, разсеяност. Като член на търговското представителство в Бомбай, той е имал привилегията да използва кола, една сравнителна рядкост там. Гриър каза, че Брауър изпитвал направо детинска радост, когато карал колата по тесните улички на града, плашейки пилетата на големи шумни рояци и карайки мъже и жени да падат на колене пред своите езически божества. Той карал колата навсякъде, привличал вниманието на всички и вечно го следвали тълпи дрипави деца, които веднага се дръпвали, когато им предложел да ги повози. Колата била Форд, приличала на камионетка и била един от ранните модели, които се запалвали не само с манивела, но и при натискането на едно копче. Ще Ви помоля да запомните това.

Един ден Брауър излязъл далеч извън града, за да се срещне с някаква важна личност във връзка с доставка на въжета от юта. И когато Фордът заревал по улиците, той привлякъл обичайното внимание — и, естествено, децата го последвали.

Брауър трябвало да обядва с производителя на юта — една церемония, изпълнена с формалности, и те едва били преполовили второто блюдо, седнали на открита тераса над гъмжащата улица, когато под тях се чуло познатото кашляне и тракане на мотора, последвано от писъци и вой. Едно от по-смелите момчета, син на някакъв дребен духовник, се промъкнал в кабината на колата, убеден, че какъвто и дракон да има под железния капак, той няма да се събуди, ако белият човек не е на кормилото. А Брауър, съсредоточен върху предстоящите преговори, забравил копчето включено и искрата готова.

Човек може да си представи как момчето е добивало все повече кураж пред очите на по-големите от него, как е докосвало огледалото, въртяло е волана и издавало звуци като клаксон. Сигурно всеки път, когато е надавал вик към дракона под капака, страхопочитанието, изписано на лицата на присъстващите е растяло.

Сигурно момчето е стъпило на съединителя за опора, когато натиснало копчето на стартера. Моторът бил горещ, веднага се запалил. Момчето, в безкрайния си ужас, сигурно е реагирало като си е дръпнало веднага крака от съединителя и се е приготвило да скочи. Ако колата е била по-стара или в по-лошо състояние, сигурно щеше да успее. Но Брауър много внимателно се грижел за колата и тя, с рев, се спуснала напред в серия подскоци. Брауър видял точно този момент, когато изскочил от къщата на производителя на юта.

Сигурно фаталната грешка на момчето е била нещо повече от нещастна случайност. Може би в опитите си да изскочи, случайно е натиснало газта. Може би в паниката си я натиснало с надеждата, че може би по този начин белият човек приспива дракона под капака. Както и да се е случило… случило се е. Колата набрала самоубийствена скорост и се спуснала по гъмжащата улица, блъскала се в бали и вързопи, смачкала плетените кафези на продавача на животни, направила една количка с цветя на трески. Тя ревнала право надолу към завоя на улицата, прескочила бордюра, блъснала се в една каменна стена и експлодирала в огнено кълбо.

Джордж премести лулата си от единия край на устата си, в другия.

— Това е всичко, което Гриър успя да ми разкаже, защото това е било всичко, което Брауър му разказал и в което имало някакъв смисъл. Останалото било някаква несвързана реч за това, че е пълна глупост да се смесват две толкова несъвместими култури. Бащата на мъртвото момче явно намерил Брауър, преди той да бъде отзован и хвърлил към него заклано пиле. Имало някакво проклятие. В този момент Гриър ми се усмихна, така сякаш искаше да каже, че ние с него сме светски хора, запали цигара и каза:

„Когато нещо такова се случи, винаги има проклятие. Нещастните езичници трябва да запазят позиции на всяка цена. За тях това е от изключително значение.“

„Какво е било проклятието?“ — попитах аз.