Стивън Кинг - Извинете, но не е грешка

Тя си тръгва. Бил седи в стола.

ИНТ ТЕЛЕВИЗОРЪТ БП

Двойка се целува в кола. Изведнъж вратата е изтръгната и се появява мъртвецът. Кадърът преминава в:

ИНТ КАТИ, В ЛЕГЛОТО

Тъмно е. Тя спи. Разбужда се… донякъде.

КАТИ(сънливо)

Хей, драги…

Тя протяга ръка към него, но неговата страна на леглото е празна, завивката, е все така опъната. Тя сяда. Поглежда към:

ИНТ ЧАСОВНИК НА НОЩНАТА МАСИЧКА, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КАТИ

Часовникът показва 2:03. После премигва и показва 2:04.

ИНТ КАТИ

Сега вече напълно разбудена. И разтревожена. Тя става, облича пеньоара си и излиза от спалнята.

ИНТ ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ЕКРАН, БП Сняг

КАТИ(гласът й се приближава)

Бил? Скъпи? Добре ли си? Бил? Би…

ЙНТ КАТИ, В КАБИНЕТА НА БИЛ

Тя е замръзнала с широко отворени, ужасени очи.

ИНТ БИЛ, В СВОЯ СТОЛ

Килнал се е на една страна, очите му са затворени, ръката му е пъхната под ризата. ДОНА беше заспала. БИЛ не е.

ЕСКТ. КОВЧЕГ, КОЙТО СЕ СПУЩА В ГРОБА

СВЕЩЕНИК(глас)

И така, ние предаваме тленните останки на Бил Уайдърман на земята, с вяра в духа и в душата му. „И нека не бъдете отхвърлени, братя…“

ЕКСТ КРАЙ ГРОБА

Тук са се наредили всички от семейство УАЙДЪРМАН. КАТИ и ПОЛИ са облечени в еднакви черни рокли и еднакви воалетки. Кони носи черна пола и бяла блуза. ДЕНИС и ДЖЕФ са облечени в черни костюми. ДЖЕФ плаче. Под мишницата си е стиснал дракона Джамбо за малко допълнително успокоение.

Камерата се приближава към КАТИ. По бузите й се стичат сълзи. Тя се навежда и взема шепа пръст. Хвърля я в гроба.

ЕКС ДЖЕФ Плаче.

ЕКС ПОГЛЕД НАВЪТРЕ В ГРОБА Разпръсната пръст над ковчега

КАДЪРЪТ ПРЕМИНАВА В: ЕКС ГРОБЪТ

ГРОБАР подрежда последния чим.

ГРОБАР

Жена ми казва, че е трябвало да напишете поне още един-два, преди да получите инфаркта, господине. (Пауза) Аз пък предпочитам уестърни.

ЕКС ЦЪРКВА

НАДПИС: ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ЗВУЧИ СВАТБЕН МАРШ. ПОЛИ, пораснала и преливаща от щастие, се появява под дъжд от ориз. Облечена е в булчинска рокля, до нея е младоженецът.

Сватбарите, които хвърлят ориз, са се подредили от двете страни на пътеката. Зад булката и младоженеца идват и останалите. Сред тях забелязваме КАТИ, ДЕНИС, КОНИ и ДЖЕФ… всичките са пет години по-възрастни. КАТИ е с друг мъж. Това е ХАНК. Междувременно КАТИ също се е омъжила.

ПОЛИ се обръща към майка си.

ПОЛИ

Благодаря ти, мамо.

КАТИ(плаче)

О, хубавата ми кукла, толкова съм щастлива.

Прегръщат се. След малко ПОЛИ се дръпва назад и поглежда към ХАНК. Следва кратък миг напрежение, след което ПОЛИ прегръща и ХАНК.

ПОЛИ

И на теб ти благодаря, Ханк. Извинявай, че се държах толкова глупашки през цялото това време…

ХАНК(спокойно)

Никога не си се държала глупашки, Поли. Всяко дете си има само един баща.

КОНИ

Хвърляй го! Хвърляй го!

След миг Поли хвърля букета си.

ЕКС БУКЕТЪТ В БЛИЗЪК ПЛАН, ЗАБАВЕН КАДЪР Превърта се във въздуха.

КАДЪРЪТ ПРЕМИНАВА В:

ИНТ КАБИНЕТЪТ, КАТИ, НОЩ

Снимките продължават да са на бюрото, но компютърът е бил заменен от голяма лампа, която осветява ярко купчина чертежи. Обложките на книгите са заменени със снимки на сгради. Вероятно сгради, които първо са били построени във въображението на Ханк.

КАТИгледа бюрото, замислена и малко тъжна.

ХАНК(глас)

Ще дойдеш ли да си легнеш, Кати?

Тя се обръща и камерата се отдръпва, за да ни покаже и ХАНК. Той е по халат, облечен върху пижама. Тя се приближава и леко го прегръща, усмихната. Може би ще забележим няколко бели кичура в косите й, „нейното хубаво пони“ е пробягало доста от пътя си, откакто БИЛ е умрял.

КАТИ

След малко. Нали разбираш, една жена не вижда първородната си дъщеря да се жени всеки ден.

ХАНК

Разбирам.

Камерата ги следва как тръгват от работната част на кабинета и се отправят към по-всекидневната част. Тя изглежда съвсем както е изглеждала в старите времена, с малка масичка, стерео, телевизор, диван и старото кресло на БИЛ. Тя поглежда към него.

ХАНК

Все така ти е мъчно за него, нали?

КАТИ

В някои дни ми е по-мъчно, отколкото обикновено. Ти не знаеше, а Поли беше забравила.

ХАНК

Какво беше забравила, скъпа?

КАТИ

Поли се ожени в деня, когато се навършват пет години от смъртта на Бил.

ХАНК(прегръща я)

Хайде, защо не дойдеш да си легнем?