Джеймс Кели - Итси битси паяк

— За каква игра ми говориш?

— За онази, дето веднъж ми разказа. За царя и дъщерите.

— Няма да има повече игри, Джени — прекара той ръцете си през черните й къдрици. — Никога няма да те оставя, сега не се безпокой — повдигна се неустойчиво и се хвана за кръста.

— Нощни юфки — рече ботчето.

— Приятни сънища, сладко сърчице — каза баща ми. — Обичам те.

— И аз те обичам.

Очаквах от него да каже нещо, но той дори не осъзнаваше, че все още съм в стаята. Затътри се към стаята си, отвори вратата й и се помъкна към своето легло.

— Съжалявам за станалото — каза ботчето отново с гласа на възрастен.

— Не го прави — отвърнах и нещо заседна в гърлото ми. — Беше чудесно, бях много… заинтересувана.

— Обикновено е много щастлив. Понякога работи в градината — отметна тя чаршафите и показа крачетата си извън леглото. — Той харесва изолираността.

— Да.

— Грижа се добре за него.

Кимнах и се протегнах за чантата си.

— Можех да го видя, но трябва да си тръгвам. Това ли е всичко?

— Той е моя Татко — сви рамене тя.

— Имах предвид парите. Защото ако липсват, бих искала да ви помогна.

— Благодаря, той ще го оцени.

Предната врата беше отворена за мен, но аз се спрях преди да изляза навън и да попадна в „Строубери фийлдс“.

— Какво ще кажеш… за по-нататък?

— Когато умре ли? Моето задължение ще свърши. Той каза, че ще остави къщата за мен. Зная, че може да оспорваш правата ми, но ще бъдеш принудена да платиш двайсет и пет годишна издръжка.

— Не, не. Това е хубаво. Ти го заслужаваш.

Тя дойде до вратата и обърна поглед нагоре към мен — малката Джен Фенси и жената, с която никога не си бяха подхождали.

— Знаеш ли? Ти си, която си го обичала — рече тя. — Аз съм само един реалистичен образ.

— Той обича своето малко момиче — казах аз. — Не ми споменавай за нещо по-добро, аз съм на четиридесет и седем.

— Ако можеш да си ги позволиш — намръщи се ботчето. — Чудя се дали майка ми би направила всичко това. Трябва да го разбереш.

— Или винаги е съжалявала — поклатих глава. Мама беше интелигентна жена. Бих искала да я опозная.

— И така, госпожице Фенси, може би някога ще ни посетиш отново — ухили се ботчето и се ръкува с мен. — Татко обикновено е в добро настроение след подремването си. Той сяда на плажния си стол и чака за сладолед. Винаги ни купува известно количество от него. Неговата любима марка е „Жълтите подводници“. Съдържа ванилия с къдрици от масло, аранжирани с бял шоколад. Звучи като нещо рекламно, но е добро.

— Да — отвърнах отсъстващо, мислейки за нещата, които Мама ми бе разказвала за баща ми, и които сега видях за първи път. — Би трябвало сладоледът да е чудесен.

© 1997 Джеймс Патрик Кели

© 2000 Христо Пощаков, превод от английски

James Patrick Kelly

Itsy Bitsy Spider, 1997

Сканиране: vens

Редакция: ClubRipBoss

Последна редакция: Alegria

Издание:

SOS Земя

ИК „Орфия“, 2000

Редактор: Веселин Рунев

Оформление на корицата: Камея

ISBN 954–444–035–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14639]

Последна редакция: 2009-11-18 13:00:00