Робин Кук - Пристъп

Ашли седеше на единия диван и отначало Даниел и Стефани едва го познаха. Беше свалил тъмния си костюм, простата бяла риза и старомодната вратовръзка. Бе захвърлил дори очилата си с тежките рамки. Носеше светлозелена бахамска риза с къси ръкави, жълти панталони и леки бели обувки. С меките си космати ръце той представляваше истинска карикатура на турист. Модните слънчеви очила със сини стъкла обгръщаха лицето му като на професионален велосипедист. Бе променил дори израза на лицето си, което им се стори уникално.

— Добре дошли, мои най-скъпи приятели — произнесе той с характерния си акцент, ала с не толкова напевен глас. — Вие сте празник за очите ми и идвате тъкмо навреме. Нямам думи да изразя радостта си при вида на красивите ви и умни лица. Извинете, че не скочих на крака, за да ви посрещна както трябва, както диктуват чувствата ми. За жалост, клиничната картина на заболяването ми, откакто се видяхме последния път, значително се влоши.

— Не ставайте — възпря го Даниел. — И ние се радваме да ви видим.

Той се ръкува с Ашли и седна на дивана срещу него.

След кратко колебание Стефани се настани до Даниел и се опита да се усмихне. Каръл Менинг предпочете да остане настрана и седеше на стола пред писалището, който бе обърнала към тях.

— През последния месец контактите ни бяха твърде ограничени, затова предполагам, че появата ви тук говори главно за вашата увереност — призна Ашли. — Единственото обнадеждаващо нещо, което ми говореше за успех на начинанието беше, че парите от сметката, която ви предоставих, редовно се източваха.

— Усилията ни бяха херкулесовски в много отношения, които не бих искал да описвам сега — отвърна Даниел.

— Надявам се, че бихте искали да продължавате все тъй.

— Определено — заяви Даниел. — Всъщност, подготвихме всичко за имплантирането, което ще извършим утре в десет часа сутринта в клиника „Уингейт“. Надяваме се, че и вие сте готов, нищо че може да ви се струва твърде скоро.

— Що се отнася до мен, не ми се струва скоро — отвърна Ашли напълно сериозно и почти без акцент. — Опасявам се, че вече живея дните си на заем и едва скривам дегенеративните прояви на болестта от медиите.

— В такъв случай от общ интерес е да извършим имплантирането още утре.

— Надявам се, че сте успели да завършите трудния процес и да получите лековитите клетки, за които ми споменахте миналия месец.

— Успяхме — отговори Даниел. — Благодарение на уменията на доктор Д’Агостино — уточни той и леко я стисна за коляното.

Стефани се опита да се усмихне малко по-широко.

— Всъщност — продължи Даниел, — последната седмица създадохме четири отделни линии от допаминергични неврони, клонирани от вашите клетки.

— Четири? — почуди се Ашли, този път без сянка от акцент; гледаше Даниел, без да мигне. — Защо толкова много?

— За всеки случай. Искаме да сме абсолютно сигурни, че поне една ще се задейства. Сега можем да избираме, тъй като всяка от тях е достатъчно ефикасна, за да ви излекува.

— Има ли нещо, което трябва да направя утре сутринта, освен да се вдигна и да отида в клиника „Уингейт“?

— Обичайните предоперационни инструкции, като например да поемате само течна храна след полунощ. За предпочитане е да не пиете лекарствата си утре сутринта, ако е възможно. При опитите с мишки след имплантацията получихме сериозни терапевтични резултати, които очакваме да получим и при вас. А медикаментите ще замъглят картината.

— Добре — съгласи се Ашли. — Последното нещо, което искам е да объркам нещата. Разбира се. Каръл ще има грижата да ме облече и да ме закара до лимузината.

— Сигурна съм, че хотелът разполага с количка за пациенти — отвърна Каръл.

— Щом ми предписвате само течна храна след полунощ, значи ще бъда под упойка, прав ли съм? — попита Ашли, без да обърне внимание на репликата на Каръл.

— Казаха ми, че упойката ще е местна, но много ефикасна — каза Даниел. — Ще имаме на разположение анестезиолог, в случай че ще е необходима по-силна упойка. Трябва да ви кажа, че наехме и местен неврохирург с опит в имплантирането на клетки, макар и не клонирани. Името му е д-р Рашид Наваз. Познава ви като Джон Смит, както и цялата клиника. Убедил съм всички действащи лица в необходимостта от поверителност и те спазват условието.

— Погрижили сте се за всичко.

— Това бе нашата задача — отвърна Даниел. — Препоръчваме ви да останете на легло в клиниката, за да ви наблюдаваме.

— Така ли? — попита Ашли, сякаш се изненада. — Колко време?