Робин Кук - Заплаха

— Извинете, искам да разбера дали двете отделения на етажа ползват общ персонал?

Въпросът му беше насочен към млад мъж в бяла престилка, седнал зад нещо като банково гише.

— Не съм чувал за такова нещо — отвърна онзи. Имаше вид на петнадесетгодишен хлапак, на когото първото бръснене все още предстои. — Разбира се, това не важи за чистачките, които обслужват цялата болница…

— Добре, че ме подсетихте — кимна Джак. Дори през ум не му беше минало да провери как стоят нещата с общото почистване в болницата. После вдигна глава и попита в коя стая е лежала Сюзън Хард.

— Мога ли да попитам кой се интересува? — отвърна с въпрос хлапакът, най-сетне забелязал, че на ревера на посетителя липсва идентификационната карта. Всички болнични служители са задължени да носят тези карти, но мнозина упорито отказваха да се занимават с подобни, според тях напълно излишни, подробности.

Джак извади картата си на медицински следовател, която моментално произведе желания ефект. Администраторът прилежно му съобщи, че госпожа Хард е била настанена в стая 742. После добави, че стаята е поставена под карантина и временно запечатана.

Джак бързо се примири, тъй като и без това не знаеше какво всъщност иска да открие в една обикновена болнична стая. Обърна се и започна да слиза по стълбите към третия етаж. Тук се намираха операционният блок, интензивното отделение и централизираното снабдяване. По коридорите цареше далеч по-голямо оживление.

Бутна летящите врати, които водеха към снабдяването и се озова пред едно дълго, празно гише. Отвъд него се издигаше огромна, висока от пода до тавана решетъчна конструкция, разделена на стотици клетки и рафтове. Повечето от тях бяха запълнени с оборудване от всякакъв вид, нужно за поддръжката на една голяма болница. В помещението се точеше непрекъснат поток от хора, облечени в комбинезони или бели престилки, някои носеха малки хирургически кепета, които приличаха на шапки за баня. Някъде свиреше невидимо радио.

Изправен пред гишето, Джак търпеливо чакаше. След няколко минути търпението му беше възнаградено: една висока и енергична жена го забеляза и пристъпи към него. Върху служебната карта на ревера й беше написано: „Глейдис Дзарели, отговорник“.

— Искам да науча някои неща за Катрин Мюлер — рече Джак, забелязал въпросителния й поглед.

— Бог да я прости, горката — прекръсти се Глейдис. Джак се представи, показа служебната си карта и попита дали хората в отдела не се притесняват от факта, че Катрин е починала от острозаразна болест.

— Притесняваме се, естествено — отвърна високата жена. — Тук всички работим в постоянен контакт помежду си. Но какво можем да направим? Болничната управа също е притеснена и нареди да вземаме антибиотици. Слава Богу, други болни няма…

— Случвало ли се е нещо подобно и преди? — попита Джак. — Имам предвид факта, че само един ден преди смъртта на Катрин в болницата е починал заразен с чума пациент. Това предполага, че вашата колежка най-вероятно е пипнала вируса тук, между тези стени… Не искам да ви плаша, но това е истината…

— Всички знаем каква е истината — кимна Глейдис. — Но такова нещо не се е случвало никога. Предполагам, че е възможно да стане сред сестрите, но не и в централизираното снабдяване.

— Вие имате ли пряк контакт с пациентите?

— Не. Отвреме навреме наши хора отскачат до някое от отделенията, но не заради един или друг пациент…

— С какво се занимаваше Катрин през последната седмица преди смъртта си?

— Ще трябва да проверя — отвърна Глейдис и му направи знак да я последва. Влязоха в тясна канцелария без прозорци и жената разтвори голям дневник с картонени корици.

— Задачите тук никога не се разпределят напълно конкретно — поясни тя. — Общо взето отдаваме приоритет на спешните неща, като аз разпределям отговорността между по-опитните колеги… — Пръстът й се спря на някаква отметка в дневника: — Ето… Катрин се е грижила за общите доставки в отделенията…

— Какво означава това? — попита Джак.

— Означава, че е отговаряла за всичко, от което има нужда дадено отделение, с изключение на лекарствата. За тях има грижата фармацевтичният отдел.

— Имате предвид снабдяването на болничните стаи?

— На болничните стаи, на дежурните стаи и всичко останало — кимна Глейдис. — Без нас болницата ще блокира в рамките на двадесет и четири часа…

— Дайте ми пример за това, с което снабдявате болничните стаи — погледна я Джак.