Робин Кук - Заплаха

— Признавам, че случаят е доста объркан — въздъхна в слушалката Джак. — Чувствам се длъжен да изследвам всяка възможна следа. Случайно да се познавате с човек на име Доналд Нодълман?

— Не, кой е той? — отвърна с въпрос Морис Хард.

— Първата жертва на чумата — поясни Джак. — Пациент на „Манхатън Дженерал“, лежал на един и същи етаж с жена ви… Питам се дали тя случайно не го е посещавала…

— На етажа на гинекологията? — изненада се Морис.

— Там са разположени две отделения. Нодълман е лежал във „Вътрешни болести“ с диабетни проблеми.

— А къде е живял?

— В Бронкс.

— Съмнявам се — проточи Морис. — Не познаваме никого в Бронкс…

— Един последен въпрос — рече Джак. — Жена ви да е посещавала болницата в седмицата преди да бъде приета за раждане?

— Тя ненавиждаше болниците — отвърна съпругът. — Доста трудно я убедих да постъпи там, дори когато започнаха контракциите…

Джак благодари и прекъсна разговора, но веднага след това започна да набира друг номер.

— А сега на кого звъниш? — не пропусна да се заинтересува Чет.

— На мъжа на първия случай тази сутрин — отвърна Джак. — За него поне сме абсолютно сигурни…

— Защо не оставиш тая работа на хората от информацията?

— Защото не знаят какво да питат… Всъщност, и аз не знам какво точно търся. Имам чувството, че нещо ми липсва, но не зная какво е… Освен това съм обзет от любопитство… Колкото повече мисля за чумата — през март и при това насред Ню Йорк, толкова по-странен ми се струва този факт.

Състоянието на господин Хари Мюлер се оказа плачевно в сравнение с това на Морис Хард. Човекът беше наистина разбит от тежката загуба и изпитваше трудности в говора, въпреки искреното си желание да помогне. А Джак си напомни да бъде кратък и набързо уточни сведенията на Джанис относно домашните животни и евентуалните пътувания. После попита дали жертвата е имала контакт с Доналд Нодълман.

— Сигурен съм, че жена ми не е познавала този човек — отвърна Хари Мюлер. — Тя поначало не обичаше да контактува с болните…

— Отдавна ли работеше в централното снабдяване? — попита Джак.

— От цели двадесет и една години — отвърна Мюлер.

— Някога да се е оплаквала от болести, прихванати в службата?

— Не, ако не броим един-два случая на грип, лепнати от колежки…

— Благодаря ви, господин Мюлер, много ми помогнахте — приключи разговора Джак.

— Катрин без съмнение би одобрила желанието ми да ви помогна — отвърна човекът. — Тя беше добра жена…

Джак прекъсна разговора и нервно забарабани с пръсти върху бюрото. Беше видимо развълнуван.

— Никой няма представа за какво по дяволите става въпрос! — промърмори той. — Включително и аз…

— Наистина е така, но не виждам защо толкова се вълнуваш — обади се Чет. — Тежката артилерия вече заема позиции. Доколкото разбрах, на днешните аутопсии е присъствал самият главен епидемиолог…

— Присъстваше — кимна Джак. — Дребен и отвратителен плъх, който изобщо няма представа за какво става въпрос. Дойде тук, защото е обзет от пълно отчаяние… Единствената реална дейност развива градската санепидстанция, която е започнала да лови плъхове и да проверява водоизточниците.

Млъкна, после рязко скочи на крака и започна да навлича охлузеното кожено яке.

— Охо, май пак ще си имаме неприятности! — изгледа го Чет. — Къде хукна?

— В „Манхатън Дженерал“. Нещо ми нашепва, че липсващото парченце от мозайката е именно там и проклет да съм, ако не открия!

— Ами Бингъм? — нервно попита Чет.

— Ти ще ме покриеш — тръсна глава Джак. — Ако случайно закъснея за редовното седмично заседание, което се провежда точно днес, ще му кажеш, че… — Млъкна, тъй като не беше в състояние да измисли нужната оправдателна причина. — Всъщност, зарежи… Няма начин да се забавя толкова много. Ще успея за заседанието. Ако някой ме търси междувременно, кажи че съм в кенефа…

Вдигна ръка да спре протестите на колегата си и решително закрачи към асансьорите. След по-малко от четвърт час вече заключваше колелото си на познатия уличен знак пред входа на болницата.

Изкачи се на седмия етаж и започна нов оглед на помещенията. Акушеро-гинекологическото отделение беше напълно отделено от вътрешното, между тях нямаше никакви общи помещения, като трапезарии или тоалетни. Вентилационната система също беше решена по начин, който изключваше смесването на въздуха в двете отделения.

Блъсна летящата врата на гинекологията и се насочи към дежурната стая.