Робин Кук - Заплаха

После погледът му се спря на два плика с непозната форма. Единият беше голям, от кафява хартия, а другият — съвсем обикновен. Придърпа големия и го отвори. Вътре имаше фотокопие от медицинско досие, придружено от кратка бележка. Барт Арнолд съобщаваше, че като допълнение на изисканите от Джак картони е решил да му изпрати и копие от картона на Кевин Карпентър.

В душата му се промъкна уважение. Инициативата на колегите му наистина беше своевременна и говореше добре за цялостната дейност на екипа. Разтвори документацията. Карпентър е бил приет в ортопедичното отделение с проблем в коляното, своевременно отстранен още в понеделник сутринта след съответната операция.

Отмести формуляра и се замисли. Симптомите на Кевин се бяха появили веднага след операцията и това му беше познато. Придърпа медицинското досие на Сюзън Хард и видя, че и при нея нещата стояха точно така — беше развила симптомите веднага след цезарово сечение. Същото беше положението и с Пачини.

Дали операциите не са причина за появата на всички тези инфекциозни заболявания? Но Нодълман и Лагенторп не бяха минали през операционните… В крайна сметка стигна до заключението, че не трябва да отминава този факт.

Отново се върна на картона на Карпентър. Грипните симптоми се бяха появили някъде към шест часа следобед, развитието им било бурно и продължило докъм девет. Малко след този час състоянието на пациента вече било толкова тежко, че се наложило да го прехвърлят в интензивното. Там той развива частична респираторна блокада, която впоследствие води и до смъртта му.

Джак затвори папката и я сложи на купчината при останалите. По-малкият плик съдържаше компютърна разпечатка и кратка бележка от Кати Макбейн. Тя му благодареше за загрижеността и изразяваше надежда, че разпечатката ще бъде от полза за разследването му.

Дългият лист хартия съдържаше списък на всички медицински консумативи, изписани на пациента Бродерик Хъмфри, 48-годишен. Диагнозата на заболяването му не беше посочена.

По обем списъкът беше горе-долу толкова голям, колкото списъците с медицински консумативи на индексните случаи. Беше съставен произволно, без подреждане на продуктите по вид или азбучен ред. Явно консумативите бяха регистрирани по реда на тяхното изписване. Това предположение се потвърждаваше от факта, че в началото си всичките пет списъка изглеждат абсолютно еднакви, тъй като всеки новоприет пациент се нуждае от стандартни медицински консумативи.

Неподредеността на списъците ги правеше неудобни за сравнение. След като изгуби петнадесет минути в напразни опити да открие повтарящи се елементи, Джак реши да прибегне до помощта на компютъра.

Първо отвори отделни файлове за всеки от пациентите и вкара в тях съответните списъци. Това му отне доста време, тъй като хич го нямаше в машинописа и чукаше по клавиатурата тромаво, само с два пръста.

Неусетно изтекоха няколко часа. По някое време на вратата почука Лори. Попита го дали може да му помогне с нещо, после му пожела лека нощ.

Най-сетне всичко влезе в компютъра и Джак поиска списък на онези материали и консумативи, които се различават при отделните индексни случаи. Принтерът започна да бълва един безконечен списък и сърцето му се сви. Но после най-сетне видя това, което щеше да му свърши работа. Всичките пет пациенти с острозаразни болести бяха прекарали известно време в интензивното отделение, докато произволно избраният случай не беше стъпвал там. И беше останал жив, за разлика от другите…

Обзе го униние. Имаше чувството, че този огромен труд беше отишъл на вятъра. После изведнъж му хрумна нещо друго. Беше вкарал данните в компютъра по реда, по който ги беше получил. Сега поиска от него да извади общите за всички случаи материали, доставени в интензивното отделение веднага след като пациентите са били прехвърлени там.

Отговорът светна на екрана в момента, в който натисна клавиша „enter“. Състоеше се от една-единствена думичка: ОВЛАЖНИТЕЛ. При всички случаи на инфекциозни болести бяха изписвани овлажнители на въздуха, но при произволно избраният пациент това не беше така. Дали тази разлика има някакво значение? От овлажнителите на въздуха пазеше някакви детски спомени — беше болен от коклюш, а майка му беше сложила в стаята едно апаратче, което бълбукаше и вдигаше пара. Не виждаше как подобен уред би спомогнал за разпространяване на инфекциозни вируси, тъй като при температура от стотина градуса всяка бактерия би трябвало да се свари…