Хал Клемент - Огнен цикъл

— Вярно. Тогава да влезем. Може пък да намерим нещо интересно.

Крюгер влезе пръв в най-близката постройка; всичко се повтори, така както много пъти досега. Предположенията им се потвърдиха: над земята не видяха нищо ново, а и двамата не изпитваха абсолютно никакво желание да влизат под земята.

Часовете минаваха. От време на време Дар Ланг Ан се връщаше при сградата, където се бе скрил водачът на стрелците, за да обсъдят заедно развитието на нещата, но в същност нямаше никакво развитие. На края Крюгер заяви, че навярно жителите на селото или техните Учители са разкрили плановете им, така че сега трябва да съберат веднага цялата група и да тръгнат към селото. Той видя обаче, че думите му разтревожиха сериозно неговите спътници, защото противоречаха на дадените им нареждания.

— Трябва да почакаме поне още известно време — настоя водачът на групата Тен Лий Бар.

— Но с колко време разполагате вие? — попита Крюгер. — Струва ми се, че това не е чак толкова важно за мен, макар че предпочитам да бъда на другата страна на океана, преди и последният от вашите планери да остане на земята заради липса на пилоти; ако вие не вземете скоро тези книги, това няма да стане никога, а вашите Учители ще трябва да чакат прекалено дълго електрическия апарат, който искат да видят.

Местният жител изглеждаше объркан.

— В известен смисъл ти несъмнено си прав. И все пак, ако не сполучим само защото не сме изпълнили нарежданията… — заглъхна само за миг гласът му и отново зазвуча ясно: — Спомням си, че ти спомена за електрически съоръжения тук, в града. Не можем ли да запълним част от времето си, като ги разгледаме. Искам да дойда с теб, за да взема образци.

Крюгер бе сигурен, че може да разпознае решимостта дори когато тя бе изразена от едно нечовешко същество. Той сви рамене.

— Е, щом си решил така… Ела с мен, да видим какво може да намерим.

Той свърна към най-близката сграда; Дар Ланг Ан и Тен Лий Бар го последваха през откритото входно помещение до една от вътрешните стаи. И в нея, подобно на всяка друга стая в града, имаше електрически контакти; двамата местни жители наблюдаваха, а той извади капачките на кутиите и им показа проводниците.

Дар Ланг Ан бе слушал вече неговите обяснения и затова в началото почти не обръщаше внимание; постепенно обаче и неговият интерес се събуди. Това стана, когато Крюгер обясняваше предназначението на двата проводника и резултата от неправилната връзка между тях. Налагаше се да се задоволи само с обяснения, защото липсваха условия за демонстрационни опити; за беда Тен Лий Бар обаче допря проводниците, сякаш бе решил да разбере по-точно думите на момчето, и в същия миг сребристите жици почервеняха, а той отдръпна ръката си с рев на учудване и болка.

Нилс Крюгер бе изненадан не по-малко от него. Няколко секунди той се взираше в нажежените жици, а после ги раздели с изолираната дръжка на ножа.

— Само топлина ли почувствува, или и нещо друго? — попита хапливо Крюгер.

— Не знам. Ако това бе топлина, сега разбирам защо книгите ни предупреждават да се пазим от нея — отговори стрелецът и допря ръка до устата си с изненадващо човешки жест.

След като разбра, че няма да научи нищо от съществото, което дори не знае какво е изгаряне, Крюгер реши да опита сам. Той извади няколко искри с острието на ножа и прецени, че напрежението бе много ниско. После провери дали подът бе сух — доколкото това бе възможно при подобна атмосфера, разбира се — и хвана проводниците с два пръста. Не почувствува удар и затова се наложи да провери още веднъж с ножа дали напрежението във веригата не бе изчезнало току-що.

Положението бе следното: или градът се захранваше и при нормални условия с ток с много ниско напрежение и генераторите продължаваха да работят , или това бяха последните искрици от някаква аварийна акумулаторна система. Освен това не се знаеше със сигурност дали Учителите в съседното село бяха в течение на нещата и именно поради тази причина бяха забранили всякакъв достъп до града.

Крюгер вече се чувствуваше съюзник на народа на Дар Ланг Ан, въпреки своята враждебност към техните Учители. Щом те не искаха да проявят инициатива, за да научат онова, което бе важно за тях, тогава той, Нилс Крюгер, щеше да ги накара! Обърна се рязко към Тен Лий Бар.

— Това променя нещата. Дар Ланг Ан и аз отиваме до селото, защото трябва да разберем какво става там. Ти и твоите хора трябва да решите сами за себе си.