Хал Клемент - Огнен цикъл

Те направиха по една крачка към новодошлите и зачакаха мълчаливо да се представят. Движенията им бяха бавни и донякъде тромави; когато Крюгер забеляза това, той почувствува как съмнението, което занимаваше съзнанието му от известно време насам, прерасна внезапно в пълна увереност.

Земята се намира на около петстотин светлинни години от Алциона и звездния куп, към който принадлежи тя. Това не е чак толкова много в сравнение с галактичните разстояния, така че сведенията, събрани от «Алфард», стигнаха до родната планета доста време преди Крюгер да срещне за първи път Дар Ланг Ан. Корабът бе събрал спектрални изображения, фотометрични и стереометрични данни и материални проби от около петстотин точки от пространството, заето от Плеядите, а така също и биологични и метеорологични сведения за десетина планети от този звезден куп, поради което се наложи да бъде обработено значително количество суров материал.

Въпреки това планетата, на която се предполагаше, че бе загинал Нилс Крюгер, привлече много бързо общото внимание. Събраните данни се оказаха недостатъчни за определяне на нейната орбита около червеното джудже, тоест слънцето, около която тя навярно обикаляше, или на нейната връзка с близката Алциона, но тази планета, червеното джудже и близкостоящото гигантско слънце, разположени в облак от галактичен газ, образуваха група, която бе наистина доста странна от гледна точка на повечето космогонични теории. Астрофизикът, който попадна пръв на данните, ги прегледа отново, а после повика един свой колега; бяха направени съобщения, които веднага привлякоха вниманието на всички астрономи. В същност дали Нилс Крюгер бе мъртъв, жителите на Земята не бяха толкова сигурни, колкото той си мислеше.

Но самият Крюгер не бе астроном и макар че вече бе разбрал доста неща за орбитата на Абиормен около нейното слънце, нямаше особени основания да предполага, че системата можела заинтересува другиго, освен него. Бе почти изхвърлил от главата си мисълта за Земята, защото му се налагаше да се съсредоточи върху други неща. Трябваше да прекара живота си на Абиормен, а досега бе намерил само едно същество, което можеше да приеме за приятел. На всичко отгоре този приятел го бе осведомил, че им остава да бъдат заедно още няколко месеца според Крюгеровите представи за времето, защото трябваше да умре от естествената си смърт.

Крюгер не повярва или поне не пожела да повярва, че това бе неизбежно. Още описанието на Учителите, направено от Дар Ланг Ан, бе породило известни съмнения у него. А сега видът на големите същества потвърди тези съмнения; той започна първия си разговор с тях твърдо решен да направи всичко, което бе във възможностите му, за да отложи неизбежния според Дар Ланг Ан край. Не му хрумна само да попита дали по този начин щеше да помогне на самия Дар Ланг Ан.

Не можеше да се каже дали Учителите, които задаваха въпроси на Нилс Крюгер, доловиха скритата му враждебност към тях; по време на нищожния остатък от живота им никой не ги запита за това, а и самите те не обръщаха внимание на случайните съмнения. Не показаха съвършено никаква враждебност; бяха любезни по собствените си норми и отговориха на почти толкова въпроси, колкото зададоха. Външно не показаха изненада от астрономическите данни, които Крюгер даде за мястото, откъдето бе дошъл; повториха повечето от въпросите, които му бе задал и Учителят в селото. Но той подчерта, че същият Учител бе задържал запалката му, когато разговорът стигна дотам; при това отрече абсолютно всякаква връзка на Дар Ланг Ан с огъня, но този факт сякаш не направи никакво впечатление на Учителите. Облекчението на Дар бе очевидно даже за Крюгер. Учителите му показаха толкова подробности от Ледените укрепления, колкото не бе видял самият Дар Ланг Ан. Пещерите в планината се оказаха нещо като преден пост; основният корпус бе под земята на много мили навътре в материка. Известен брой тунели водеха до площадки за кацане, подобни на мястото, където те се приземиха. В основния корпус се намираха хранилищата на книгите; той видя неизброимите товари книги, които бяха пристигнали от градовете, пръснати по Абиормен; те бяха подредени в очакване на следващото им разпределение. Когато бе запитан кога ще стане това, Учителят отговори без всякакво смущение:

— Ще минат около четиристотин години между края на този живот и началото на следващия. Само десет години след това градовете ще се изпълнят отново с хора и обучението ще започне.