Хал Клемент - Огнен цикъл

Крюгер се съгласи на драго сърце.

Бе трудно да се определи точно поведението на звездата, защото височината им се променяше бързо и в широки граници, но тя несъмнено залязваше. Крюгер гледаше с такова внимание изчезващата звезда, че този път почти не обърна внимание на пейзажа под себе си; така пропусна да забележи появата на ледената шапка. След като я видя обаче, всичко друго сякаш изчезна за него.

Най-напред забеляза голяма река, която течеше към отдалеченото море успоредно на техния курс. Проследи я срещу течението и видя, че тя стигаше до гигантска стена, обагрена в розово от полегатите лъчи на Алциона. Бяха му необходими няколко секунди, за да разбере, че тази стена бе челото на ледник. Реката продължаваше и във вътрешността, но това бе вече река от лед. Планините навътре бяха по-високи, но на Крюгер му се струваше, че са смалени, защото долните им склонове се оказаха затрупани от сняг, събиран в продължение на векове. Леденото поле се простираше докъдето стигаше погледът и от най-високата точка на полета. В по-голямата си част то бе неподвижно; задържаха го големите възвишения, които го пробождаха, но към края ледниците оставаха свободни и се стремяха към океана. Тук, в челото на шапката, дебелината на леда бе навярно хиляда и повече фута; Крюгер се питаше каква ли бе тя във вътрешността.

Появата на ледената шапка бе доказателство, че се намираха близо до тяхната цел, защото в противен случай Дар нямаше да лови почти непрекъснато низходящите течения. Летецът потвърди това, когато Крюгер го запита.

— Да, ще успеем. Не повече от две изкачвания, ако успея да хвана достатъчно силни течения нагоре, а после се спускаме чак до края.

Момчето реши да не го безпокои повече и се загледа внимателно в разнообразния пейзаж; горите постепенно отстъпваха пред снега и леда, а сивочерната земя се ошарваше с бели ивици.

Най-сетне летецът посочи надолу и Крюгер видя това, което можеше да бъде само площадка за кацане. Тя бе равна, очевидно естествена тераса, разположена високо по склона на една от планините. Долината под нея бе изпълнена с лед — част от ледник, който продължаваше без прекъсване още десетина мили след мястото на снижаването. Терасата бе същевременно вход: виждаха се отворите на голям брой широки тунели, които навярно потъваха дълбоко в планината. Няколко предмета с криловидни очертания, разположени в близост до отворите, бяха достатъчно сигурно доказателство за предназначението на това място.

На Крюгер му се струваше, че могат да се приземят там веднага, но Дар Ланг Ан познаваше добре страховитите низходящи течения покрай ръба на терасата, които се появяваха, когато слънцето не огряваше челото на планината, и затова той направи последен опит да набере височина. Остана да кръжи две-три минути в прощалните лъчи на Алциона, така че наблюдателите от терасата сигурно го бяха забелязали.

После звездата изчезна зад един от върховете и терасата започна да расте под носа на летателния апарат. Когато останаха около петстотин фута, Дар хоризонтира планера, направи два опасни низходящи завоя в тясното пространство, за да убие излишната височина, и кацна като перо пред единия от отворите. Крюгер, който бе почти замръзнал при последното изкачване, се измъкна тромаво от апарата и пое с благодарност съда с вода, който един от чакащите ги местни жители веднага му подаде.

Той не се съмняваше, че ги очакваха, защото другите планери се бяха прибрали много преди тях.

— Искате ли да си починете, преди да поговорите с Учителите? — попита единият от посрещачите.

Дар Ланг Ан погледна към Крюгер, тъй като знаеше, че момчето не бе спало много повече от обикновено, но за негова изненада то отговори:

— Не, да вървим. Ще почивам по-късно. Искам да се видя с вашите Учители, а и Дар Ланг Ан бърза да се върне в селото. Далече ли са те оттук?

— Не много далече.

Същият, който бе задал въпроса, ги поведе навътре в тунела; по едно време пътят се заспуска спираловидно надолу. Те го следваха в продължение на половин час, както се стори на момчето, което започна да се пита какво означава «Много далече» за техния водач, докато се озоваха в една голяма пещера с равен под. Тя бе почти празна; в стените й се виждаха няколко врати и водачът им ги поведе към едната от тях.

Стаята от другата страна се оказа нещо като служебно помещение, заето от две същества, които очевидно бяха Учители според описанията на Дар Ланг Ан. Както той му бе обяснил, те се оказаха съвършено еднакви с него, с изключение на ръста. Тези същества бяха високи цели осем фута.