Хал Клемент - Огнен цикъл

— Но след като вие отивате, ние какво ще правим тук?

— Нямам никаква представа. Решавайте сами. Ние отиваме.

Крюгер напусна сградата, без дори да попита Дар дали идва с него. Тен се загледа за миг след тях, после и той излезе и започна да вика своите хора, скрити по местата си. Крюгер се обърна само веднъж; видя, че го следваха, усмихна се на себе си и продължи, без да каже дума.

Не бе трудно да следват посоката; бяха минавали неведнъж с Дар по този път. Всичко бе спокойно. Нито слухът, нито очите долавяха следа от животно или жител на селото. Същата тишина цареше и в откритото пространство около гейзерите, когато стигнаха до тях. Там, където пътеката се разклоняваше и водеше до мястото за техните редовни разговори с Учителите, Крюгер спря и се отправи към езерцето, което насмалко не ги погълна във врящите си води. Няколко минути по-късно цялата група наобиколи каменното убежище, щръкнало от едната страна на ръба на езерцето.

Все още мълчанието бе нарушавано само от драскането на нокти по камъните. След като почака още малко, Крюгер се изкачи смело до убежището и затърси внимателно следи от вход. Той започна със страната откъм водата, надвесвайки се над ръба, тъй като винаги бе мислил, че входът бе някъде там. Но в скалата не се виждаше никакъв процеп. Огледът на другите две страни и на челото бе също така неуспешен.

На върха резултатът бе по-задоволителен. Макар и едва забележими, тук се виждаха мънички пукнатини, които очертаваха нещо като люк, но през евентуалния му отвор дори Дар Ланг Ан щеше да мине много трудно. За нищо на света люкът не би пропуснал огромното тяло на някои от Учителите. Да, книгите и запалката бяха минали оттук, но мястото на самите Учители оставаше загадка.

Крюгер продължи да търси на много ярдове около езерцето. След като разбраха какво търсеше и преодоляха страха си от парата, която се издигаше над водата, всички от групата започнаха да му помагат. Открити бяха много пукнатини, но всички бяха случайна игра на природата. Крюгер се опита да погледне през малките дупчици, за които вярваше, че са били използвани от Учителите, но отново удари на камък: дълбочината на всяка от тях бе не повече от няколко инча. Той се питаше дали цялата работа не бе едно огромно представление и умишлено отклоняване на вниманието. Може би през цялото време на разговорите Учителите ги бяха наблюдавали от края на гората или от друго удобно място. В такъв случай къде бяха те сега? Жителите на селото не се виждаха; не се чуваше и гласът на Учителя — Крюгер внезапно почувствува тревога.

Останалите се бяха отказали да търсят и се върнаха при него за по-нататъшни заповеди; той се бе замислил, но не бе спрял, за да се наслади на удоволствието, че бе поел ръководството на операцията.

— Към селото! — каза кратко той и ги поведе натам.

Нямаше никакви признаци на живот. Те приближиха внимателно до края на откритото пространство и спряха веднага, щом видяха първите колиби. По заповед на Крюгер се разпръснаха, за да не са толкова добра цел за евентуалните скрити стрелци, и продължиха напред; на края всички влязоха в селото.

Все още нищо не помръдваше; не се чуваше никакъв звук. Внимателно влизаха по къщите и ги претърсваха, но без резултат — всички се оказаха празни. Мястото бе наистина безлюдно.

— Значи са отнесли книгите със себе си! — бе горчивото заключение на Дар Ланг Ан.

— Страхувам се, че имаш право, но ако искаш, ще се върнем при езерцето и ще избием вратичката на люка. Освен това не сме влизали и в малката колиба, откъдето те докладваха на своите Учители, макар и да не мога да си представя, след като ги видях, как някой от тях се е разположил вътре.

— Това не е толкова важно сега.

Дар излетя към споменатата колиба като стрела от собствения си арбалет. Изчезна вътре и само след миг повика Крюгер.

— Какво има? — крещеше момчето, докато тичаше към колибата. — Да не са ти оставили книгите като жест на добра воля, а?

— Не, не са книгите. Кой знае какво е.

Крюгер влезе при последните думи на Дар. Спря за миг, за да привикнат очите му към тъмнината; после разбра какво е искал да каже малкият летец.

В колибата не се виждаха никакви мебели, освен една груба маса в средата. На масата лежеше някакъв апарат. Той не бе поставен в кутия, така че личаха всичките му бобини, кондензатори и лампи. Крюгер разбра почти веднага какво вижда пред себе си, но не успя да проговори. Изпревари го глас откъм масата:

— Влез, Нилс Крюгер. Отдавна те чакам. Имаме да си кажем много неща един на друг.