Робин Кук - Криза

Джак кимна. Беше прочел това в показанията и нямаше намерение да навлиза отново в тази тема. Знаеше, че в много съдебни процеси за лекарска грешка става въпрос за недостатъчно информация от лекаря или неговия персонал.

— Всъщност, не се канех да завеждам дело, докато господин Антъни Фасано не се свърза с мен.

Джак наостри уши.

— Искате да кажете, че адвокатът ви е издирил, а не вие него?

— Точно така. Както и вие. Дойде до вратата и натисна звънеца.

— И ви убеди да заведете дело?

— Направи го и по същество се оправда със същото, с което и вие: справедливостта. Каза, че мой дълг е да разбера дали обществото е защитено от лекари като д-р Бауман и онова, което той нарече „несправедливости и различия“ на обслужващата медицина. Беше доста настоятелен и убедителен.

Мили боже, помисли си Джак. Джордановата наивност по отношение на един адвокат, водещ дела за обезщетение, подкопа уважението, което Джак бе започнал да изпитва към мъжа. Напомни си, че този човек е фалшив: богат измамник, но измамник независимо за кого се бе оженил. Изоставяйки плана си, Джак реши, че е време да си разкрие картите. Той бръкна в джоба си, извади разрешителното за аутопсия и го сложи на масата.

— За да мога да извърша аутопсията, ми е необходим вашият подпис. Аз ще се погрижа за останалото.

— Що за документ е това? — попита Джордан и закачливият му тон се върна. Той протегна ръка и взе листа. — Не съм юрист.

— Обичайната бланка — каза Джак. Засърбя го езикът да пусне някоя саркастична забележка, но се сдържа.

Реакцията на мъжа го смая. Вместо да задава още въпроси, той бръкна в джоба на сакото си, но за съжаление не за химикалка. Вместо това извади клетъчен телефон. Набра един номер и отново седна. Погледна Джак, докато операторът го свързваше.

— Господин Фасано — произнесе той, докато гледаше навън към сочната си ливада. — Току-що ми бе връчена бланка от един съдебен патолог от Ню Йорк, което може да повлияе на делото. Става дума за разрешение да бъде изровена Пейшънс за аутопсия. Искам да я видите, преди да подпиша.

Дори от мястото, където бе седнал, Джак можеше да чуе отговора на Тони Фасано. Не долови отделните думи, но тонът бе определено ясен.

— Добре, добре! — повтори Джордан. — Няма да подписвам нищо, докато не видите. Имате думата ми. Той затвори шумно телефона си, след като погледна Джак. — Идва насам.

Последното нещо, което Джак очакваше, бе намесата на адвокатите. Както бе казал предишния ден на Алексис, не ги обичаше, особено тези, които се занимаваха с подобен род дела — за лични щети, те непрекъснато твърдяха, че се борят за правата на обикновените хора.

— Може би трябва да си вървя — изправи се Джак. Беше наясно, че шансовете му да получи подпис клоняха все повече към нула. — Имате номера на клетъчния ми телефон, в случай че искате да се свържете с мен, след като адвокатът ви разгледа бланката.

— Не, искам да приключим с това сега — каза Джордан. — Ако не го направя в момента, няма да го направя изобщо, така че седнете! Господин Фасано ще е тук, преди да сте се усетили. Какво ще кажете за един коктейл? Вече мина пет, така че ще е законно. — Той се усмихна на изтърканата си шега и потърка длани в очакване.

Джак се насили да седне в ратановия стол. Беше се примирил с изхода на визитата си, какъвто и да се окажеше.

Джордан сигурно имаше скрит бутон за извикване, защото жената в бяла престилка внезапно се материализира пред тях. Джордан помоли за мартини и маслини.

Сякаш нищо не се бе случило междувременно, той с наслада се върна към близките си планове да пътуват с Чарлийн. Джак отклони поканата за мартини. Бързаше да се измъкне час по-скоро оттук.

Тъкмо когато усещаше, че търпението му се изчерпва, звънецът извести за посетител. Джордан не помръдна. Чу се, че входната врата се отваря, последва размяна на глухи реплики. Няколко минути по-късно Тони Фасано влезе в стаята. Зад него стоеше друг мъж, облечен също като него, със заплашително едра фигура.

Джак се изправи по рефлекс. Забеляза, че Джордан остана на мястото си.

— Къде е бланката? — попита Тони. Нямаше време за любезности. Джордан посочи със свободната си ръка, другата държеше мартинито. Чарлийн седеше кротко и си играеше с един кичур от косата си.

Тони грабна листа от масичката и тъмните му очи се плъзнаха по редовете. В контраст с предишния му непринуден маниер в съда, сега беше видимо раздразнен. Джак прецени, че наближава четиридесетте. Ръцете му бяха аристократични, с късо изрязани нокти. Вниманието на Джак се пренесе към забележително едрия му партньор, облечен в същия сив костюм, черна риза и черна вратовръзка. Той стоеше до прага. Беше явно силната ръка на Тони. Фактът, че Тони очевидно смяташе, че се нуждае от подобен партньор за посещение при клиент, накара Джак да се замисли.