Робин Кук - Криза

— Знам какво е. Но какво означава? — Беше доволна. Притискането на Джак й помагаше да възстанови емоционалното си равновесие. Лека усмивка се появи в ъгълчетата на устните й, когато забеляза смущението му.

— Бъди по-конкретен, дявол да те вземе! — излая Лу към Джак. — Задай въпроса!

Джак осъзна какво бе направила Лори и се ухили.

— Добре, добре — успокои той Лу. — Лори, любов моя, въпреки страха ми, че онези, които обичам и са ми скъпи, ги сполетява беда и че това би могло да застигне и теб, ще се омъжиш ли за мен?

— Това е повече, отколкото съм очаквал! — каза Лу и вдигна чашата си. — Предлагам да пием за предложението на Джак.

Този път всички пиха.

— Е? — повтори Джак и се обърна отново към Лори.

Тя помълча за миг, преди да отвърне:

— Знам за страховете ти и разбирам причината. Но не ги споделям. Но дори и да беше така, изцяло поемам риска, независимо дали е реален или въображаем. Ако ми се случи нещо, то ще е напълно по моя вина. Така че, да, искам да се оженя за теб.

Двамата си размениха целувки, след това Лори взе пръстена от кутийката, сложи си го и протегна ръка.

— Стои идеално, прелестен е!

— Взех един от пръстените ти, за да съм сигурен за размера — усмихна се Джак.

— Не е най-едрият камък на света — обади се Лу. — Не върви ли с лупа?

Джак запрати салфетката си към него, но той успя да я улови, преди да се е залепила за лицето му.

— Най-добрите ти приятели са винаги откровени — засмя се лейтенантът и я върна обратно.

— Пасва ми съвсем точно. Не обичам бижутата да са пищни.

— Е, желанието ти се изпълни — добави Лу. — Никой не би нарекъл пръстена пищен.

— И кога ще е големият ден? — поинтересува се Натали.

Джак погледна към Лори.

— Всъщност, изобщо не сме говорили, но смятам да оставя на Лори да го реши.

— Наистина ли? — попита Лори.

— Наистина.

— Тогава ми се иска да поговоря с мама за определянето на датата. Много пъти преди ми е казвали, че й се иска когато се венчавам да е в църквата на „Ривърсайд“. Знам, че там е искала самата тя да се ожени, но не е станало. Ако Джак не възразява, ще поговоря с нея за датата и мястото.

— За мен е идеално — каза Джак. — Впрочем къде е келнерът? Искам още шампанско.

Бостън, Масачузетс

(един месец по-късно)

9 октомври 2005 г.

4:45 след обед

Беше страхотна тренировка. Крейг Бауман беше използвал помещението за вдигане на тежести в продължение на половин час. След това бе участвал в серия от няколко състезателни баскетболни мача по тройки. За негов късмет бе успял да влезе в отбор с двама талантливи играча. За повече от час той и съотборниците му не бяха загубили и напуснаха игрището единствено от изтощение. След баскетбола Крейг се поглези с масаж, последван от сауна и душ.

Сега, докато стоеше срещу огледалото във ВИП секцията на съблекалнята на спортния клуб и се разглеждаше критично, трябваше да признае, че изглежда по-добре, отколкото преди години. Беше загубил единадесет килограма от теглото си и три сантиметра от талията, откакто бе започнал да посещава салона преди шест месеца. Може би дори по-видимо бе изчезването на отпуснатите, с жълтеникав цвят бузи. На тяхно място сега кожата му блестеше розова. За да изглежда по-модерен, беше оставил пепеляворусата си коса да поизрасте малко и я бе оформил в един салон, така че сега я сресваше назад с четка, вместо да я разделя на път, както правеше преди. Според него цялостната промяна беше толкова забележима, че ако сам се бе видял преди година, нямаше да се познае. Със сигурност не беше вече тантурестият, скучен доктор.

В последно време посещаваше салона три пъти седмично: понеделник, сряда и петък. От трите дни петъкът беше най-добрият, защото беше най-малко натоварен и пред него се простираха психологическите стимули на уикенда с всичките му обещания. Като постоянна политика той бе решил да затваря кабинета си на обяд в петък и да получава обажданията на клетъчния си телефон. Така и Лиона можеше да идва с него на тренировки. Като подарък за нея, а така също и за себе си, беше взел още една карта.

Няколко седмици преди това Лиона се беше преместила при него в апартамента му в Бийкън Хил. Бе решила, че е абсурдно да плаща за апартамент в Съмървил, където прекарваше с него всяка нощ. Крейг отначало се бе намусил, тъй като не бяха го обсъдили и му бе представено като свършен факт. Изглеждаше му като принуда точно когато се наслаждаваше на новата си свобода. Но след няколко дни свикна. Бе забравил силата на еротизма. Освен това разсъди, че съвместното съжителство може да се анулира също толкова лесно, както бе започнало.