Робин Кук - Вектор

Пристъпи към защитния екран и включи вентилатора. Облечените му в тънки ръкавици длани хлътнаха във втори чифт, изработен от плътна гума и прикрепен директно към екрана. С безкрайно внимание повдигна ваничката с произведения до този момент ботулинов токсин и отля част от него в малка стъклена епруветка.

За получаването на високопречистен и концентриран токсин той използваше техника, наречена „киселинна обработка“. При нея токсинът се разреждаше с вода, към получената смес се прибавяше амониев сулфат. Така се получаваше една кристалообразна маса, в която чистият токсин се комбинираше със стабилизиращи протеини. Именно тази маса се подлагаше на последната фаза — изсушаване и смилане на прах.

Работата с ботулиновия токсин не беше толкова опасна, колкото работата с антракс на прах. Макар да беше ваксиниран и срещу двете отрови още в Съветския съюз, той усещаше, че имунната му защита срещу ботулина е много по-силна, отколкото тази срещу антракс.

Ръцете му ловко запечатаха епруветката. Преди да я освободи от гумените ръкавици, той старателно изми външната й повърхност с топла вода. После премина през първата фаза на личната си дезинфекция и обеззаразяване, използвайки стационарния душ в ъгъла и еднолитрова опаковка белина.

Преди да напусне лабораторията взе втори душ, отново с белина. Така обеззаразяването можеше да се счита за приключено. Едва тогава свали костюма-скафандър, изключи подаването на сгъстен въздух и окачи стоманената бутилка на стената. После взе епруветката, качи се горе и я скри зад един от шкафовете в кухнята.

Стегна се за водопада от обвинения, който неминуемо щеше да последва, след което спря пред вратата на Кони и решително я отвори. Жена му беше в обичайната си поза — просната напреко на леглото и втренчила поглед в телевизора. Изобщо не се смущаваше от факта, че дюшекът беше захвърлен на пода.

— К’во искаш? — изръмжа Кони, притиснала торбичка с лед до подутото си ляво око.

— Исках да те попитам дали си гладна, за да отскоча да взема малко пица — съобщи й жизнерадостно Юри.

Кони свали леда от окото си и му хвърли любопитен поглед.

— Какво ти става, бе човек? — озадачено попита тя. — Никога досега не те е било грижа дали съм гладна, или не…

— Чувствам се виновен, че те ударих — направи нещастна физиономия Юри. — И искам да ти се извиня…

— Я не се прави на шантав! — възвърна самообладанието си дебеланата. — Ако си мислиш, че с едно извинение ще си получиш телевизора обратно, жестоко се лъжеш!

— Не го искам — поклати глава Юри. — Съжалявам, че счупих твоя, ама много се бях ядосал…

— Я па тоя! — зяпна насреща му Кони.

— Вероятно не искаш да ме разбереш, но лабораторията в мазето е важна за мен — рече Юри, опитвайки се да предаде на гласа си необходимата доза искреност.

— Сигурно, след като по цяла нощ висиш там — сви рамене Кони.

— Тя е моят билет за измъкване — поясни Юри. — Всъщност, нашият билет…

Кони намали звука на телевизора и се надигна на лакът:

— А бе ти какво искаш да ми кажеш?

— Опитвам се да се върна към микробиологията — поясни Юри. — Трябва ми практика, за да мога да докажа, че знам какво върша. Едва след това мога да се надявам, че ще получа достойна работа. Не искам цял живот да карам такси…

— За каква работа по-точно става въпрос?

— Работа, свързана с микробиологията — поясни той. — Получавам помощ от хората, които бяха тук следобед. Но те са обезпокоени, тъй като законът не позволява съществуването на лаборатории в частни домове. Ако аз загазя, ще загазят и те…

— Аз пък си мислех, че ако искаш да работиш с бактерии, ще трябва да ходиш на курсове — промърмори Кони.

— Това няма да е нужно, ако докажа квалификацията си — поклати глава Юри. — А ако получа добра работа, ние с теб можем да започнем нов живот. Ще започнем да излизаме, да ходим по заведения, както едно време…

— Да бе — недоверчиво присви очи Кони. — По-скоро адът ще замръзне!

— Ще стане, ще видиш! — увери я пламенно Юри, помълча малко, после смени тона: — Искаш ли пица, или не?

— Защо да не искам? — сви рамене дебеланата. — Пеперони с аншуа… А за десерт искам един голям сладолед със сметана!

— Добре — кимна с пресилена усмивка Юри и побърза да затвори вратата. Едно беше сигурно: нищо не беше в състояние да развали апетита на тази жена! Не възрази срещу сладоледената добавка, светкавично съобразил, че тя ще е отлична среда за ботулиновия токсин. Освен това беше сигурен, че жена му няма да спре преди да е облизала дъното на кутията…