Робин Кук - Вектор

Пол само кимна, сякаш за да потвърди коректността на увода.

— Пол имаше работа в Париж и беше така любезен да ме покани — продължи с обясненията Лори. — Прекарахме един разкошен уикенд. — Ръката й се протегна през масата и мургавият мъж с благоговение я пое.

Джак се усмихна през стиснати зъби. Изведнъж разбра каква е работата. Този тип просто се е появил навреме с офертата си за един уикенд в Париж.

— Една от случките за този отрязък от време беше доста неочаквана, поне за мен — добави Лори.

Лявата й ръка най-сетне напусна скута, където бе престояла почти през цялото време на вечерята. Беше свита в юмрук, който стигна средата на масата и бавно се отвори.

Джак и Лу премигнаха почти едновременно. На безименния пръст на Лори блестеше диамант, който беше голям почти колкото топка за голф. Светлината в залата го докосна и той засия в синкави пламъци.

— Вие двамата ще се жените! — установи стреснато Лу, сякаш съобщаваше за опасността от природно бедствие.

Двойката насреща му прие интонацията му като израз на уважение, а не на ужас.

— Така изглежда — кимна усмихнато Лори. — Все още не съм дала окончателното си съгласие, но както виждате Пол вече успя да ме убеди да приема този пръстен… Не сме предупредили родителите си. Вие сте първите, които научават…

— Много мило — съумя да се усмихне Джак, но в главата му се вдигна вихрушка от неочаквания развой на събитията. До този момент беше мислил за Лори като за зрял човек, напълно неспособен да взема детински решения.

— Всичко стана много бързо — добави Лори и отново погледна избраника си.

— Бих казал като виелица — добави Пол.

После и двамата започнаха да разказват за романтичните неща, които бяха преживели по време на кратката си ваканция, а и няколко седмици преди нея. Джак и Лу се оказаха в ролята на безмълвни слушатели, които само кимат с глава и пускат по някоя усмивка на подходящите места.

Когато историите най-сетне започнаха да пресъхват, Пол се извини и тръгна към тоалетните. Лори го проследи с очи, после се обърна към старите си приятели и въздъхна.

— Чудесен е, нали?

Джак и Лу се спогледаха, всеки очакваше другият да отговори.

— Е, какво ще кажете? — настоя Лори.

Двамата отвориха усти едновременно, спогледаха се отново и пак млъкнаха.

— Вие какво, комедия ли ми играете? — угасна усмивката на Лори. — Става ли ви нещо?

— Ситуацията ни хвана неподготвени — най-сетне успя да промърмори Джак. — И двамата мислехме, че си получила оферта за нова работа и възнамеряваш да се местиш. През ум не ни е минавало, че може да се жениш!

— Това звучи почти обидно! — хладно го изгледа Лори. — Толкова ли съм стара?

— Нямах предвид това — тихо промълви Джак.

— От колко време познаваш този човек? — намеси се Лу.

— От два месеца — зае защитна позиция Лори. — Знам, че това не е много, но не е и толкова важно. Той е интелигентен, добър, щедър, уверен в себе си, всеотдаен човек. Все неща, които са важни за мен Особено увереността и всеотдайността.

Джак и Лу се спогледаха с чувството, че някой току-що ги е оплюл.

— Не мога да повярвам — поклати глава Лори, местейки очи от единия на другия. — Бях сигурна, че поне вие ще се радвате за мен!

— С какъв бизнес се занимава той? — попита Джак.

— А що за въпрос е това? — пожела да узнае Лори.

— Съвсем обикновен.

— Честно казано, не знам — отвърна тя. — И не ме интересува. Аз държа на него, а не на това, с което си изкарва препитанието. Вие, мъжете, сте много странни…

— Запозна ли го с родителите си? — попита Лу.

— Естествено. Всъщност, те ме запознаха с него…

— Е, това вече е нещо — поклати глава Лу.

Младата жена ги огледа още веднъж и разочаровано поклати глава.

— Не мислех, че вечерята ни ще протече по този начин — промълви тя.

Двамата й приятели не знаеха какво да кажат. Завръщането на Пол ги извади от неудобното положение. Той беше в превъзходно настроение и очевидно не подозираше какво се е случило в негово отсъствие. Лори стана на крака в момента, в който той се готвеше да седне.

— Мисля, че е време да тръгваме — обяви тя.

— Без да пием по едно последно на бара? — вдигна вежди Пол.

— Мисля, че всички пихме достатъчно — поклати глава Лори. — А и вечерта беше поучителна, както би казал Джак…

Джак направи опит да се усмихне. Усещането, че е разочаровал Лори го накара да се почувства още по-зле. Затова скочи на крака и с пресилено жизнерадостен тон заяви:

— Приемете нашите поздравления! И двамата много се радваме! Позволете ни по този случай да оправим сметката.