Робин Кук - Вектор

— Къде е Свердловск? — объркано попита Чет.

— Откъде да знам? — сви рамене Джак. — Явно някъде на територията на бившия Съветски съюз…

— Никога не съм чувал за този инцидент през 79-та — поклати глава Чет и отново сведе очи към текста. — Какъв майтап! Руснаците направили опит да го представят като епидемия вследствие на заразено месо…

— От криминологична гледна точка случаят безспорно би представлявал огромен интерес — промълви Джак. — Далеч по-предизвикателен от спорите, пренесени с някакви ориенталски килими…

Джак стана на крака. Оживеното му допреди миг лице бързо помръкна.

— Къде отиваш? — попита Чет.

— Долу, при Калвин. Искаше да го уведомя веднага, ако случаят наистина се окаже антракс…

— Я се усмихни — подкани го Чет. — Намръщил си се сякаш са ти потънали гемиите.

Джак направи опит да го послуша, след което се обърна и тръгна към асансьорите. Пропусна да признае пред Чет, че причина за вълнението му не е само случаят на антракс, който, между другото, се оказа доста лесен за решаване. Продължаваше да се чуди на загадката около Лори. Защо го беше събудила в четири и половина сутринта, за да му определи среща за вечеря? И защо беше поканила и Лу?

Асансьорът започна да се спуска, а той се замисли как да й върне този номер. Не се сети за нищо друго, освен да й съобщи, че й е приготвил коледен подарък, който обаче ще й бъде връчен в подходящо време. Лори много си падаше по подаръците и умираше от нетърпение да ги отвори. А до Коледа оставаха малко повече от два месеца — един напълно достатъчен срок за отмъщението му.

На първия етаж вече се чувстваше по-добре. Идеята за коледния подарък му се струваше все по-добра, макар че все още не бе намислил какво точно да й купи.

Калвин си беше в кабинета, затънал в купищата документи, които затрупваха бюрото му всеки ден. Писалката изглеждаше като детска играчка между дебелите пръсти на огромната му лапа. Усетил приближаването на Джак, той вдигна глава.

— Сигурен ли си, че не искаш да се хванеш на бас за антракса? — попита го по-младият мъж.

— Не ми казвай, че вече си го диагностицирал — промърмори Калвин и се облегна назад. Столът жалостиво изскърца под тежестта на тялото му.

— Според Агнес става въпрос именно за антракс — кимна Джак. — Но трябва да изчакаме окончателните резултати от посявката.

— Пресвети Боже! — горчиво се провикна Калвин. — Това ще раздруса доста бюрократи в министерството!

— Мисля, че няма да се стигне до спешни мерки — поклати глава Джак.

— Тъй ли? — изненадано го погледна Калвин. — И защо, по дяволите?

— Защото болестта не се предава от човек на човек и защото приносителят се е заразил от стоката с която работи. В момента източникът на заразата по всяка вероятност си кротува в един от складовете на Куинс…

— Цял съм слух! — изправи се в стола Калвин.

Джак му разказа за „Коринтски килими“, която съвсем наскоро беше внесла китеници и обработени кожи от Турция. Калвин мълчаливо кимаше с глава.

— Да благодарим на Бога за малките услуги, които ни прави — промърмори той след като патологът замълча. Столът отново простена под тежестта му. — Ще накарам Бингъм да се обади на Патриша Маркъм, главен комисар по здравеопазването. А ти защо не звъннеш на онзи епидемиолог на общината, с когото работехте заедно по време на чумната епидемия? Забравих му името…

— Клинт Абелард.

— Точно той — кимна Калвин. — Звънни му един телефон, за да изпълним указанията на кмета относно координацията между ведомствата…

— Не бих казал, че съм работил в тясно сътрудничество с Клинт Абелард — поклати глава Джак. — По онова време той отказваше дори елементарни телефонни контакти с мен.

— Сега ще бъде друг, повярвай ми — промърмори Калвин.

— Защо не накараш някой друг от екипа да му звънне? — опъна се Джак. — Например някой от санитарите…

— Сарказмът ти е неуместен — начумери се едрият негър.

— Не ми създавай допълнителни проблеми, ами хващай слушалката! Точка по въпроса! Сега ми кажи за онзи, дето са му видели сметката в затвора…

— Какво да ти кажа? — сви рамене Джак. — Нали сам видя кръвта по вратните му мускули и счупената хиоидна кост? Бил е удушен!

— А мозъка? Откри ли нещо в мозъка?

— Вероятно имаш предвид някой тумор, нали? — присви очи Джак. — Вследствие на което измисляме психомоторни отклонения, които са го направили луд! Съжалявам, но мозъкът си беше абсолютно нормален.

— Направи ми услуга и прегледай хистологическите данни още веднъж — промърмори Калвин. — Открий нещо, моля те!