Робин Кук - Вектор

— За спорите съществува полимеразен тест, който за по-кратко наричаме ПСР — отвърна Агнес. — Поради спецификата му той не се прави в био-лаборатория, но Тед Линч от ДНК-лабораторията със сигурност ще ти помогне. Имаш ли готов материал?

— Все още не — поклати глава Джак.

— Ох, ох, това не ми харесва! — размаха ръце Чет. — Звучиш така, сякаш се готвиш за операция на първата линия!

— Не знам — промърмори Джак. В душата му продължаваше да цари тотално объркване. Случай на инхалационен антракс в Ню Йорк беше толкова рядко явление, колкото и случай на чума.

— Забравил ли си какво ти се случи последния път, когато реши да извършиш оперативни проучвания на инфекциозни заболявания? — изгледа го продължително Чет. — Нека ти го напомня: за малко не те убиха!

— Благодаря ти, Агнес — извърна се Джак към началничката на лабораторията, без да обръща внимание на Чет. Ръцете му разсеяно отместиха папката с починалия в ареста мъж, който Калвин искаше да бъде обработен с максимална бързина. Придърпа папката на Джейсън Папарис, разпиля съдържанието й върху плота и започна да търси криминологическото заключение на Джанис Джагър.

— Хей, на теб говоря — подвикна Чет, който винаги побесняваше от начина, по който Джак го изключваше.

— Ето го — промърмори Джак и насочи показалец към пасажа, в който се уточняваше, че господин Папарис се занимава с търговия на килими. — Виждаш ли го?

— Виждам го! — гневно отвърна Чет. — А ти чуваш ли ме?

— Работата е там, че не знаем точно за какви килими става въпрос — промърмори без да му обръща внимание Джак и започна да прелиства страниците. — А това може да се окаже важно… — Най-сетне успя да открие името и телефона на семейния лекар, чиито услуги беше използвал Папарис. Джанис акуратно го беше записала.

Завъртя се заедно със стола, вдигна слушалката и набра цифрите. Оказа се, че това е номераторът на Общинската болница в Бронкс.

— Добре тогава — махна с ръка Чет. — Не е нужно да ме изслушаш, защото тъй и тъй ще направиш това, което си намислил!

След тези думи се обърна и продължи да си върши работата.

— Бихте ли потърсили доктор Кевин Фаулър по пейджъра? — попита Джак, когато насреща вдигнаха. Телефонистката го помоли да почака, той притисна слушалката с рамо и разтвори обемистия том пред себе си. Заглавието му беше „Принципи за лечение на вътрешните болести от Харисън“, а разделът с инфекциозните заболявания личеше отдалеч по оръфаните си страници.

Разгърна на „Антракс“ и с учудване установи, че на тази болест бяха отделени само две страници. В момента, в който доктор Кемин Фаулър се появи насреща, той почти беше успял да ги изчете.

Джак му се представи и сбито описа за какво го търси. Доктор Фаулър беше абсолютно смаян от диагнозата.

— Никога не съм срещал случай на антракс — призна той. — Разбира се, аз все още нямам достатъчно опит, тъй като съм само практикант…

— Вече сте член на екип от богоизбрани — увери го с мрачен хумор Джак. — Току-що прочетох, че през последните десет години в САЩ е имало само няколко случая на антракс, при това в далеч по-разпространената повърхностно-кожна форма. Инхалационната разновидност като тази на господин Папарис е била наричана „даракчийска болест“, тъй като са я прихващали хора, обработващи заразена животинска козина…

— Мога да ви кажа, че влошаването на пациента беше светкавично — унило призна доктор Фаулър. — Бих предпочел изобщо да не се натъквам на подобен случай. Предполагам, че в град като Ню Йорк неизбежно ще се натъкнем и на други…

— Имате ли някаква история на заболяването? — попита Джак.

— Нямам — отвърна Фаулър. — Бях повикан когато пациента вече беше развил респираторен колапс. Знам само това, което беше записано в картона му.

— Значи нямате представа точно с какви килими е търгувал той?

— Никаква. Защо не попитате доктор Хайтман, който е лекуващият лекар?

— Имате ли му телефона?

— Разбира се — отвърна Фаулър. — Той ми е колега.

Джак направи опит да осъществи връзка с доктор Хайтман, но бързо разбра, че във фаталния ден той е замествал колегата си доктор Бърнард Голдстейн, чийто пациент на практика е бил Джейсън Папарис.

След няколко минути неуспешни опити Джак най-сетне успя да се свърже с Голдстейн, който се оказа в лошо настроение и очевидно бързаше. Това го принуди да зададе въпросите си кратко и ясно.

— С какви килими е търгувал ли? — едва сдържа избухването си Голдстейн. Явно го взе за някакъв смахнат особняк, който имаше достатъчно време за губене. Секретарката му правилно се беше поколебала дали да го свърже, въпреки твърденията на Джак, че въпросът е спешен.