Робин Кук - Вектор

Отново усети приятните вълни на еуфорията. Не можеше да се нарадва на шанса си, хвърлил в скута му едно могъщо оръжие за масово унищожение. Най-сетне беше получил възможност да отвърне на ударите на властта, при това по един наистина впечатляващ начин. Онези ционистки слуги във Вашингтон ще получат добър урок и ще разберат, че не бива да водят война срещу собствения си народ с помощта на терористични организации като ФБР, не бива да заговорничат за отнемане на извоюваните с кръв права на гражданите — най-вече на правото на лично оръжие, на аборт по желание, правата на обратните… Връх на всичко това обаче са действията на Данъчните власти и финансовата подкрепа на Обединените нации. Всъщност, този списък наистина няма край…

Кърт поклати глава в опит да си представи докъде е стигнала властта в нарушенията на мандата, който й дава конституцията. Тя напълно заслужаваше това, което й готвеха. Ще има жертви сред цивилното население, разбира се. Това е неизбежно. Жертви сред цивилното население е имало дори по време на Великата американска революция. Подобно на „залпът, който разтърси света“, операция „Отмъщение“ ще бъде монументална и ако има шанса да проправи пътя на нов ред в тази страна, той самият по всяка вероятност щеше да бъде провъзгласен за новия Джордж Вашингтон… Господи, тръсна глава Кърт. От тези мисли му се завиваше свят.

— Общонационалните бунтове може би ще започнат още преди да сме стигнали Западното крайбрежие — обади се Стив. — Милициите само чакат сигнал да започнат координирани действия. Дори ако при операцията загинат само половината от хората, които предвижда Юри, това ще бъде една разтърсваща акция!

— И аз мислех в тази посока — призна Кърт. Представи си как го възхваляват по страниците на Интернет и на лицето му се появи самодоволна усмивка.

— Ако се стигне до общо въстание, ние трябва да потърсим убежище в Мичиган — продължи Стив. — Там действат най-добре организираните милиции, които ще ни предложат пълна безопасност.

— А как предвиждаш да напуснем града? — попита Кърт.

— Ще вземем надземната железница от Световния търговски център — отвърна Стив. — Тръгваме веднага след като пуснем материала във федералната сграда. Разбира се, преди това ще се отбием в канцеларията на капитана да му кажем „сайонара“…

— Той със сигурност ще се пръсне по шевовете — усмихна се Кърт, който до този момент не се беше замислял за тези подробности.

— Няма начин да му го спестим — поклати глава Стив. — Трябва да напуснем града веднага след като Юри изпълни своята част от задачата. А той ще го стори почти едновременно с нас. Лично аз не изпитвам неговата увереност, че ще бъде засегнат само района на Горен Ийст Сайд.

— Имаш право — кимна Кърт. — Но защо просто не изчезнем? Защо е необходимо да разпространяваме подробности за себе си?

— Защото с това ще привлечем вниманието. Ще започнат да ни издирват, вероятно ще допуснат, че сме станали жертва на някакъв заговор. Според Юри при употребата на биологическо оръжие разполагаме с три до пет дни преди да се отприщи адът. Искам да използваме това време, за да се придвижим максимално далеч.

— Сигурно имаш право — призна Кърт.

— Ще кажем на капитана, че ни е писнало от бюрокрация и липса на дисциплина. Всъщност, това няма да е лъжа. Нали и двамата сме недоволни от работата на отряда?

— Ами ако той откаже да приеме оставките ни?

— Че какви ще ги дъвче? — присви очи Стив. — Да не би да ни сложи окови?

— Предполагам, че не — промърмори Кърт, но несигурността в душата му остана. Не искаше да си представи как се изправя пред вбесения си началник. — Може би трябва да помислим още малко по тази част от плана…

— Нямам нищо против — сви рамене Стив. — Изобщо не ми пука какво ще говорим и пред кого ще говорим, стига да хванем навреме надземната железница за Ню Джърси. А там, съвсем близо до гарата, ще ни чака един стар, но напълно изправен пикап. С негова помощ ще се доберем до първата си тайна квартира в Пенсилвания. Там ще ни чака друго превозно средство. На практика ще сменяме колите след почивката във всяка тайна квартира…

— Това ми харесва — погледна го одобрително Кърт.

Колата свърна по Дуейн стрийт и се насочи към сградата на пожарната. Паркираха така, че да не препречват пътя на лъскавите пожарни машини, слязоха и се спогледаха победоносно.

— Операция „Отмъщение“ е в ход! — тържествено обяви Кърт.

— Армагедон, идваме — широко се усмихна Стив.