Робин Кук - Вектор

— Сигурно знаете какво вършите по-добре от мен, но… — започна Джак.

— Благодаря за доверието — прекъсна го Абелард и без всякакво предупреждение затвори.

— Толкоз по въпроса за сътрудничеството между институциите — мрачно промърмори Джак докато оставяше слушалката. Чет се беше извъртял в стола си и любопитно слушаше. — Това копеле се държа по-саркастично и от мен!

— Със сигурност си му нанесъл смъртоносна рана по време на чумното разследване — поклати глава Чет.

— Казва ли ти някой? — сви рамене Джак и отново посегна към телефона. — Я да видим дали ще извадим повече късмет с общинския шеф на извънредните ситуации…

— На тоя пък защо изобщо му звъниш? — любопитно попита Чет.

— От любезност — поясни Джак. — Такава е изричната заповед на нашия заместник-директор.

Насреща вдигна някаква секретарка и той я помоли да го свърже със Стан Торнтън.

— Това не беше ли онзи, който ни изнесе лекция за оръжията за масово унищожение? — попита Чет.

— Аха — кимна Джак.

За негова огромна изненада директор Торнтън лично вдигна слушалката. Джак накратко му обясни защо го търси.

— Антракс ли?! — стресна се Торнтън. Очевидно се беше впечатлил. За разлика от Клинт Абелард, той буквално засипа Джак с въпроси. Напрежението напусна гласа му едва след като се увери, че става въпрос за единичен случай и източникът на заразата е твърдо установен.

— За всеки случай ще използвам контактите си в Министерството на здравеопазването — обяви той. — Искам да знам дали в града има и други случаи с подобни симптоми.

— Добра идея — кимна Джак.

— Освен това ще наредя незабавна карантина на онзи склад.

— Мисля, че вече се работи по този въпрос — подхвърли Джак, след което накратко му предаде разговора си с Клинт Абелард.

— Отлично! — доволно рече Торнтън. — И без това възнамерявах да се свържа с него. Двамата ще координираме действията си.

Желая ви късмет, рече си Джак.

— Благодаря ви за бързата реакция — похвали го Торнтън. — Както споменах в своята неотдавнашна лекция, вие медиците, сте първите, които трябва да видят заплахата от био-тероризма. И колкото по-бързо реагирате, толкова по-големи са шансовете за ограничаване на евентуалните поражения.

— Със сигурност ще помним това — увери го Джак, после изрече още няколко заключителни фрази и затвори.

— Поздравления — усмихна му се Чет. — Това беше един наистина цивилизован разговор.

— Усещам бързо подобрение в уменията си за вътрешно-институционални контакти — ухили се Джак. — Тоя изобщо не го нервирах…

Събра материалите по случая Джейсън Папарис и ги подреди обратно в папката. После концентрира цялото си внимание върху случая с полицейското насилие.

За известно време в задръстената от бумаги канцелария се възцари пълна тишина. Приведени над бюрата си, двамата медицински следователи бяха потънали в работа. Залепил лице за окуляра на микроскопа, Чет внимателно оглеждаше чернодробните проби от един случай на хепатит с фатален край. Джак пък се зае да очертава патологията на затворническия случай.

За нещастие спокойствието не трая дълго. В тясното помещение прозвуча нещо, което наподобяваше пистолетен изстрел. Чет буквално подскочи, а серията сочни ругатни откъм бюрото на Джак го наостриха още повече. Изпита гадното чувство, че двамата с колегата му ще се превърнат в следващите обекти за дисекция на Службата по обща патология. Една секунда му беше достатъчна, за да разбере, че нещата са далеч по-безобидни. Джак просто беше ударил длан върху металния плот на бюрото си, а под нея Бог знае как се беше озовала някаква химикалка…

— Изкара ми акъла, бе! — извика Чет.

— Не мога да се съсредоточа — изпъшка Джак.

— Какъв ти е проблемът?

— Де да беше само един — разсеяно отвърна Джак. Определено не му се искаше да отварят приказка за Лори.

— Това ми звучи твърде общо — погледна го подозрително приятелят му.

— На първо място това — промърмори Джак и придърпа към себе си папката на Джейсън Папарис.

— Какво още те тревожи? — раздразнено повиши тон Чет. — Поставил си диагнозата, докладвал си я на заместник-шефа, свързал си се както с главния епидемиолог, така и със Службата по извънредни ситуации към общината. Какво още искаш, по дяволите?

— Вече споменах, че нещата се подредиха прекалено гладко — въздъхна Джак. — Сякаш някой възнамерява да ги вкара в учебника…

— Глупости! — тръсна глава Джак. — Според мен говориш така, защото си намислил нещо…