Робин Кук - Извън контрол

Виктор бързо се спусна надолу по стълбите и капакът изтрополя над главата му. В лабораторията беше тъмно, единствената светлина идваше от фенерчето. Той потърси с очи таблото за осветление. Откри го под стълбите и натисна копчето. Едва когато помещението се изпълни с флуоресцентна светлина, си отдъхна.

Реши първо да огледа онази част от лабораторията, която Ви Джей не му бе показал, дори и след като Виктор го бе помолил. Беше на петнайсетина крачки от вратата, когато тя се отвори рязко и отвътре му се озъби едно голямо куче. Виктор се дръпна назад, вдигайки ръце, за да предпази лицето си. Затвори очи в очакване на нападението.

Но такова не последва и той предпазливо погледна. Злобното куче бе придърпано за веригата от гард на „Каймера“.

— Слава богу! — извика Виктор. — Добре, че бяхте вие!

— Вие кой сте? — попита мъжът с подчертано испански акцент.

— Виктор Франк. Един от ръководителите на „Каймера“. Изненадан съм, че не ме познавате. Освен това съм баща на Ви Джей.

— Окей — кимна гардът.

Кучето изръмжа.

— А вие как се казвате? — попита Виктор.

— Рамирес.

— Не съм ви срещал. Но съм доволен, че бяхте от другата страна на веригата. — И той тръгна към вратата. Рамирес го хвана за ръката, за да го спре. Изненадан от това, Виктор изви очи към него.

— Току що ви казах кой съм. Ще бъдете ли така любезен да ме пуснете вътре? — Опитваше се да звучи твърдо, но усещаше, че Рамирес е този, който контролира ситуацията. Кучето отново изръмжа. Оголените му зъби се намираха на няколко инча от Виктор.

— Съжалявам — произнесе Рамирес без капка съжаление. — Но никой няма право да влиза вътре, докато Ви Джей не позволи.

Виктор се вгледа в лицето на мъжа срещу себе си. Нямаше никакво съмнение, че този човек разбира какво казва. Запита се какво би трябвало да направи в тази объркана ситуация.

— Може би трябва да се обадим на прекия ви началник, господин Рамирес? — каза най-сетне Виктор.

— Това е нощната смяна. Аз съм началникът.

Няколко мига останаха с вперени един в друг очи. Виктор бе убеден в непреклонността на мъжа и в способността на кучето да убеждава.

— Добре — кимна той. Онзи отхлаби хватката около ръката му и отблъсна кучето.

— В такъв случай си тръгвам — каза Виктор, без да отмества очи от песа. Реши, че може да дойде да говори с Рамирес утре сутринта. Но първо трябваше да се разбере с Ви Джей. Скоро беше на изхода с колата си. Спря на бариерата и се провикна към гарда:

— От колко време Рамирес е в охраната?

— Рамирес? — изгледа го въпросително мъжът. — При нас няма никакъв Рамирес.

Атмосферата на закуска изобщо не беше нормална. Докато вземаше сутрешния си душ, Марша си бе обещала да се държи все едно нищо не се е случило, но сега това и се струваше невъзможно. Когато Ви Джей се появи в кухнята с петнайсетина минути по-късно, тя му каза, че е добре да побърза, защото е учебен ден. Знаеше, че се заяжда с него, но не можеше да се спре.

— Сега, когато тайната е разкрита — каза Ви Джей, — ми се струва направо абсурдно да ходя на училище и да се преструвам, че ми е интересно.

— Но аз мисля, че е важно да поддържаме анонимността ти — настоя Марша.

Ви Джей погледна към баща си за подкрепа, но Виктор спокойно пиеше кафето си и не участваше в разговора.

— В този смисъл ходенето или неходенето на училище няма да се отрази по никакъв начин на моята анонимност — произнесе студено Ви Джей.

— Според закона ти си длъжен да ходиш на училище — каза Марша.

— Има по-висши закони — отговори и Ви Джей.

Марша нямаше намерение да се опълчва.

— Каквото и да решите двамата с баща ти, аз съм съгласна — каза тя и излезе за работа, преди да е разбрала какво ще реши Виктор.

— Тя ще ни създава неприятности — предупреди Ви Джей, когато вратата след нея се хлопна.

— Трябва и още време. Но ти можеш да направиш някакъв компромис с училището.

— Не виждам защо. Това няма да ми помогне в работата ми, по-скоро ще ми попречи. Не са ли по-важни резултатите?

— Важни са — съгласи се баща му, — но те не са всичко. А сега как мислиш да стигнеш до „Каймера“? Искаш ли да те закарам?

— Не, разбира се. Ще дойда в лабораторията ти преди обяд. Трябват ми подробности за имплантатния протеин за пред юридическия отдел, за да започнем действия по патентоването. Освен това искам да видя и останалата част от лабораторията. — Той не спомена случката с Рамирес през нощта.

— Чудесно. Само внимавай на идване. Не искам други посетители.