Робин Кук - Извън контрол

Щеше да измисли нещо, но първо трябваше да измъкне Марша оттам. Отиде в кабинета си и взе плановете на сградата, които бе направил, когато търсеше начин да влезе в подземието. Надаваше се да може да изведе Марша през тунелите. Но от прегледа на скиците веднага му стана ясно, че нито един от тунелите не влиза в часовниковата кула някъде близо до жилищното отделение, където тя бе заключена. Той сгъна листовете и ги пъхна в джоба си.

Телефонът иззвъня отново, опъвайки допълнително нервите му. Не вдигна. Знаеше, че трябва бързо да напусне къщата. Ви Джей или бандата на Мартинес сигурно вече подозираха нещо, щом толкова време Хорхе не се обажда. Кой можеше да каже кога ще решат да дойдат и да проверят лично.

Беше достатъчно тъмно, когато излезе от гаража. Запали фаровете и подкара към „Каймера“, молейки се Господ да му изпрати идея как да измъкне Марша и да отърве света от тази кутия на Пандора, дело на собственото му творение.

Той внезапно натисна спирачките и колата изскърца и спря отстрани на пътя. Почти чудодейно в главата му бе започнал да се оформя план. Детайлите започнаха да се подреждат по местата си. Може и да стане, произнесе той през стиснати зъби. Освобождавайки спирачките, натисна педала за газта и колата се понесе напред.

Виктор едва се сдържаше, докато чакаше да вдигнат бариерата на входа на „Каймера“. Щом премина, той подкара направо към лабораторията си и паркира, както често се случваше напоследък, точно пред вратата на сградата. Заради късния час бе празно и заключено. Той измъкна ключовете си и отключи. Когато влезе в лабораторията, се насили да спре за миг и да се успокои. Седна на стола, затвори очи и се опита да отпусне всички мускули на тялото си. Постепенно пулсът му се нормализира. Знаеше, че за да осъществи първата част от плана си трябва добре да го е обмислил. Трябваше да запази самообладание.

Всичко, от което се нуждаеше, беше тук, в лабораторията. Имаше достатъчно глицерин, както и сярна и азотна киселина. Разполагаше с всичко необходимо. За първи път в живота му часовете, прекарани в химическата лаборатория в колежа щяха да му се отплатят. Набързо свърза система за нитрификация на глицерина. Докато тя протичаше, той приготви ваничката за неутрализация.

Преди сушенето да е завършило, Виктор взе един от лабораторните таймери и един акумулатор и закачи контактна жичка. Следващата стъпка беше най-трудното. Имаше много малко живачен фулминат в лабораторията. Внимателно го постави в малък пластмасов контейнер. След това предпазливо натисна контактната жичка и затвори капака.

През това време нитроглицеринът се изсуши достатъчно, за да може да бъде прибран в празна кутийка от сода, която бе измъкнал от кошчето за боклук. Когато напълни една четвърт от нея, внимателно наклони контейнера, така че жичката да влезе в кутийката и да се допре до съдържанието и. Добави остатъка от нитроглицерин и запечата кутията с парафин.

Занесе всичко в лабораторния си офис и започна да търси някакъв подходящ контейнер. Надникна в един от офисите на лаборантите и забеляза пластмасово куфарче. Отвори ключалката и безцеремонно изсипа съдържанието върху бюрото на собственика, след което го отнесе в офиса си. Там го запълни с книжни салфетки, за да направи мека подложка, после сложи внимателно кутийката от сода, акумулатора и таймера върху надиплените салфетки. Добави още малко от тях, за да запълни целия обем. Натисна леко, затвори капака и заключи куфарчето.

От главната лаборатория взе едно фенерче и извади плановете, за да види тунелната система. Прегледа ги внимателно. Един от основните тунели отиваше от часовниковата кула към сградата, където се намираше кафенето. Особено окуражаващото беше, че близо до часовниковата кула един тунел се отклоняваше в западна посока.

Виктор взе куфарчето колкото може по-внимателно и закрачи към кафенето. Достъпът към подземието се намираше до централното стълбище. Той тръгна надолу и отвори тежката врата, която затваряше тунела към часовниковата кула.

Запали фенерчето. Тунелът бе изграден от каменни блокове. Напомняше древна египетска гробница. Погледът му стигаше на четирийсетина стъпки напред, след което пътят рязко извиваше наляво. Беше пълно с камъни и боклуци и по стената откъм реката се процеждаха капки вода и образуваха черни локви.

Виктор си пое дълбоко дъх и пристъпи в студения, изпълнен с пари тунел, затваряйки вратата зад себе си. Единствената светлина идеше от фенерчето му.