Робин Кук - Маркер

Сдържайки дъх, Джаз отвори имейла на господин Боб.

— Да! — извика тя и разсече въздуха над главата си с две ръце като професионален колоездач, спечелил етап от голямо състезание. Имейлът съдържаше просто името, Стивън Люис, което означаваше, че Джаз получава друга мисия! Разбирателството със Сюзан Чапман и останалите некадърници нямаше да е по-лесно, но поне имаше причина.

Извън себе си от възбуда тя бързо отвори офшорната си банкова сметка. Известно време просто гледаше с удоволствие баланса. Тридесет и осем хиляди, деветстотин шестдесет и четири долара и няколко цента. А най-хубавото беше, че утре щяха да са с пет хиляди повече.

За Джаз идеята да има пари в банка означаваше власт. Дори да не правеше нищо особено с тях, знаеше, че ако иска би могла. Парите откриваха възможности. Досега никога не бе имала пари в банка, всички пари, които попадаха в ръцете й, отиваха веднага за нещо, което й се искаше в момента, в напразен опит да прикрие реалността на живота си. В прогимназията и гимназията това означаваше дрога.

Детството й премина в почти мизерни условия в малък апартамент с една спалня в Бронкс. Баща й, Геза Ракоци, единственият син на унгарски боец за независимост, който бе имигрирал в САЩ през 1957-а, бе станал баща петнайсетгодишен. Майка й, Мариана била на същата възраст и произхождала от голяма пуерториканска фамилия. По религиозни причини младите били принудени от семействата си да напуснат училище и да се оженят. Джасмин се беше родила през 1972-а.

От самото начало животът й бе борба. Двамата родители избягвали църквата, която обвинявали за годежа си. Постепенно се бяха превърнали в алкохолици, а така също и в наркомани, и се биеха постоянно, когато бяха достатъчно трезви. Баща й работеше от време на време като общ работник, изчезваше понякога със седмици и прекарваше доста време в затвора за различни углавни престъпления и лошо поведение, включително — домашно насилие. Майка й работеше на поредица странни места, но постоянно я уволняваха заради отсъствия или незадоволителна работа в резултат на пиянството й. В края на краищата се превърна в невероятна дебелана, което ограничи до голяма степен онова, което можеше да прави.

Животът на Джасмин вън от къщи съвсем не бе по-добър. Кварталът и училищата бяха хванати в мрежа от насилие от страна на банди и наркотици, която се простираше до началното училище. Дори учителките от детската градина се занимаваха през повечето време с поведението на питомците си, отколкото с преподаване.

Вкарана насила в един несигурен и опасен свят, където единственото постоянно нещо бе вечната промяна, Джасмин се научи да се справя с изпитанията и грешките. Всеки път, когато се прибираше от училище, се питаше какво ще завари. Брат й, роден когато тя беше осемгодишна и за когото си мислеше, че ще бъде нейна сродна душа, умря на четири месеца от Синдрома на внезапната детска смъртност. Тогава плака за последен път.

Докато Джаз се взираше в почти четиридесетхилядния доларов баланс на сметката си, си спомни, че само още веднъж бе мислила, че разполага с много пари. Беше на следващата година, след като брат й Янош умря, навън бе натрупало много сняг. С една стара лопата за въглища, която намери в мазето на блока им, тя тръгна из квартала и разрина пъртини. В пет часа беше събрала цяло състояние: тринайсет долара.

Изпълнена с гордост се прибра вкъщи, стиснала банкнотите в ръка. Погледнато ретроспективно, би трябвало да знае по-добре какво ще се случи, но по онова време й се искаше да се поперчи със спечеленото като доказателство за своята стойност. Резултатът беше предвидим, както Джаз сега знаеше. Геза й дръпна парите и каза, че било време и тя да прави нещо за прехраната на семейството. Всъщност, той използва парите, за да си купи цигари.

Слаба усмивка премина по лицето й, когато си спомни отмъщението си. Единственото нещо, което баща й обичаше по онова време беше един помияр с големината на плъх, с дълга козина. Докато Геза пиеше бира и гледаше телевизия, тя беше занесла кучето в банята, където прозорецът стоеше винаги отворен заради миризмата от счупената тоалетна. Спомняше си, сякаш бе вчера, изражението върху лицето на кучето, когато го хвана зад врата и протегна ръката си извън прозореца, докато то се опитваше бясно да се докопа до перваза. Когато го пусна, се чу само едно слабо изскимтяване, преди малкото му тяло да прелети четирите етажа и да се разбие на бетона долу.

По-късно Геза грубо я беше разбудил да отговаря дали знае нещо за смъртта на кучето. Джаз беше отричала яростно, но беше пребита, както и Мариана, която също отричаше да знае как проклетия пес е паднал през прозореца на банята. Но Джаз беше усетила, че това си заслужава боя, макар тогава да беше ужасена. Разбира се, изпитваше ужас винаги, когато баща й я биеше, а то ставаше непрекъснато, докато тя не порасна достатъчно, за да отвръща на ударите.