Робин Кук - Маркер

Преместването от военните в полувисшия институт се оказа като да скочиш от тигана в огъня. Но Джаз упорстваше. Вярваше, че да получи лиценз на сестра ще е печелившият й билет — сестрите винаги се търсеха и щеше да бъде по-независима. За нещастие, реалността не се бе оказала по-различна от тази при военните, що се отнася до шефовете, които я принуждаваха да се мести от работа на работа с напразната надежда, че нещата ще се наредят по-добре в новата институция. Но така и не стана. Сега и това нямаше значение.

Когато асансьорът спря на горния етаж на паркинга, Джаз излезе, мина през остъкленото фоайе и се отправи към втората си любима вещ — чисто нов, лъскав черен като оникс Хамър. Тя гальовно прокара пръсти по гладката му повърхност, мярвайки отражението си в прозорците. С изключение на предното, всички останали стъкла бяха затъмнени до такава степен, че приличаха на черни огледала. Преди да отвори вратата, отстъпи няколко крачки назад, за да се наслади на ъгловатия му силует и застрашителна предница.

Джаз се метна вътре, хвърли сака и клетъчния телефон на пасажерската седалка и запали двигателя. Ауспухът изръмжа тихо. Тя не се сдържа и се усмихна. При влизането в колата усещаше трепетна възбуда като при вземането на кока, само че по-приятна. Това й напомни също колко прекрасен бе днешният ден, когато господин Боб й бе направил предложението. Не знаеше пълното му име, което наистина бе глупаво. Беше й казал, че е от съображение за сигурност, когато го попита, и сега чувстваше, че наистина няма значение. При тази първа среща го бе видяла да се приближава с ъгълчето на очите си и бе помислила, че е поредният мъжкар, който се готви да предприеме атака, но се оказа съвсем различно. Впечатли я мигновено, като се обърна към нея с „док Джей Ар“, което бе прякорът, който й бяха дали в първата военноморска ескадрила. Не бе чувала това обръщение повече от няколко години, така че се изненада и предположи, че самият господин Боб е от военноморските. Беше я причакал да излезе от болницата в Ню Джърси, където беше на вечерна смяна от три след полунощ до единадесет на обяд. Каза й, че има бизнес предложение за нея и я попита дали иска да изкара допълнителни пари — много допълнителни пари.

Усетила, че нейният кораб най-после е пристигнал, Джаз прие поканата му и отиде с него в Хамъра му, който бе огледален образ на нейния собствен. Преди да влезе в джипа, тя се увери, че вътре няма никого другиго и потупа Глока, който лежеше в джоба й. Тогава още не му бе взела заглушител, така че бе лесно да натисне спусъка. Ако господин Боб направеше нещо нежелателно, щеше да стреля в него по същия начин, както бе сторила с онзи офицер от близкото й минало. Не вярваше в заплахи. Щом оръжието се извади, трябва да се използва. Така мислеше.

Но нямаше за какво да се тревожи. Господин Боб бе въплъщение на бизнеса. Завършиха разговора в малък задимен бар в центъра на Нюарк, където господин Боб й изказа съчувствието си за преживяванията й при военните и за незаконния начин, по който я бяха уволнили. Тя каза, че това е абсолютно вярно за образцовата й служба, тъй като е била вербувана за важна мисия, за която би трябвало да бъде компенсирана по съответния начин. Господин Боб продължи и каза, че те — Джаз вече трябваше да знае кои са „те“ — са наясно с уникалната й квалификация и знаят, че е в състояние да извърши онова, което се иска от нея. Тогава я попита дали желае да се заеме.

Джаз се разсмя, когато даде заден и излезе от паркинга. Когато се сети за онзи разговор, си помисли, че е направо смахнат да я пита дали се интересува от тази работа, преди да е разбрала какво точно ще трябва да прави и му отговори веднага. Тогава той спря да увърта. Каза, че се нуждаят от хора като нея, за да елиминират лекарската некомпетентност, която, каза той, била дълбоко вкоренена макар и трудно да се откривала заради конспирацията на част от лекарския персонал. Това я беше убедило напълно, че е най-подходящата за случая. Тя бе направо експерт по това да разкрива некомпетентността, тъй като бе източник на това във всяка институция, с която бе работила. Господин Боб каза, че нейната работа ще е да му съобщава по електронната поща всички случаи с неблагоприятен изход, особено свързаните с анестезия, акушерските и неврохирургическите, но подчерта, че те не са предпочитани. Просто се интересували от всичко, което може да се открие. Заради усилията си щяла да получава по две хиляди долара на случай с добавка бонус от хиляда долара за всеки, който е в резултат на неправилно лечение и още пет хиляди, ако присъдата по евентуалното дело е в полза на ищеца.