Робин Кук - Маркер

— Представа нямаш — отвърна Джак. — Канеше се да му разкаже, когато чу далечно, глухо избипкване. Грабна раницата си, дръпна ципа и извади клетъчния си телефон, който обикновено не носеше на игрището, освен когато е дежурен на повикване. Но тази вечер след скарването с Лори го взе, в случай, че го потърси. Когато го отвори, видя че има съобщение от нея.

— От нея е — каза той с раздразнение. Нямаше представа какво да очаква, а на чудо не се надяваше, затова с нежелание реши да го изслуша. Още след първите думи се изправи. Долната му челюст увисна и той застина.

— Мили боже! Откарали са я с линейка в „Манхатън Дженерал“ за спешна операция.

Излязъл най-сетне от вцепенението, той се наведе да си вземе нещата и се разбърза.

— Трябва да я измъкна от там! — Той хукна към изхода.

— Спри! — извика Уорън подире му.

Но Джак нито спря, нито намали, знаейки колко сериозна може да е извънматочната бременност.

— Какво ще кажеш да те закарам дотам? — извика Уорън. — Возилото ми е на ъгъла.

— Фантастично!

— Иди и се преоблечи, аз ще те чакам тук.

Джак махна с ръка преди да спринтира през улицата. Вземаше по две стъпалата към апартамента си и в движение смени анцуга с дънки и риза. Бързаше да отиде в болницата, преди Лори да е влязла в операционната. Не му харесваше идеята да я оперират, а още по-малко — това да стане в „Манхатън Дженерал“.

Верен на думата си, Уорън го чакаше в черния си джип отвън. Джак скочи вътре и колата потегли със свирене на гуми.

— Сериозна ли е операцията? — попита Уорън.

— И още как! — отвърна Джак. Докато връзваше вратовръзката си, не спираше да се укорява, че е реагирал толкова емоционално на избухването й този следобед. Трябваше просто да я остави да се наприказва без да я подлага на опасност, но беше изгубил контрол.

— Сериозно ли е? — попита за втори път Уорън.

— Нека да го кажа така: от проблем като този са умирали хора.

— Не дрънкай глупости! — промърмори приятелят му и натисна газта.

Джак се хвана за дръжките над вратата за да се задържи, докато пресичаха с безумна скорост кръстовището на Деветдесет и седма улица. Няколко минути по-късно пред тях се показа сградата на „Манхатън Дженерал“.

— Къде да те сваля? — попита Уорън.

— Откъм спешното.

Уорън се мушна между две линейки на рампата и спря, а Джак излетя навън. Приемната беше пълна с хора. Той се насочи директно към двойната врата, която водеше към спешното, но беше спрян от едър униформен полицай с червено лице. Мъжът стоеше отстрани, но застана пред вратата, когато Джак се приближи.

— Трябва да се запишете на регистратурата — обясни униформеният и посочи зад гърба му.

Джак извади портфейла си го отвори. Към него беше прикрепена официалната му карта на съдебен медик. Полицаят дръпна ръката му, за да види по-отблизо.

— Съжалявам, док — кимна той, след като прочете името му.

След като надникна зад няколко прегради и не откри Лори, Джак спря една от сестрите, която, понесла кръвни проби, бързаше по коридора. Когато я попита за Лори, тя примига с късогледите си очи и кимна към изтърканата табелка, която бе подминал без да види.

— В интензивното е — каза жената и посочи към вътрешността на отделението. — Стая 22.

Завари я сама, заобиколена от всякакъв вид апаратура. Зад нея се виждаше екран, който показваше стойностите на кръвното налягане и пулса й в момента. Очите й бяха затворени, ръцете — скръстени върху гърдите с преплетени пръсти. Като се изключи бледнината, тя изглеждаше като олицетворение на спокойствието. Зад леглото й от системата висяха няколко бутилки и торбички с кръв, чието съдържание се отвеждаше от тръби до лявата й ръка.

Той направи няколко стъпки към нея, сложи ръка на челото й, като се стараеше да не я буди.

— Лори? — Гласът му прозвуча меко.

Клепачите й потрепнаха и тя бавно ги вдигна. На лицето й се появи измъчена усмивка.

— Слава богу, че си тук.

— Как си?

— Като се има предвид състоянието ми, доста добре. Упойката вече действа и скоро ще ме качват горе за операция. Надявах се да дойдеш преди това.

— Наистина ли е извънматочна бременност?

— Има всички признаци.

— Съжалявам, че трябва да минеш през това.

— Не си ли в известна степен облекчен? Отговори ми честно!

— Не, не съм облекчен. Всъщност се безпокоя. Не можем ли да те откараме в друга болница? Например в болницата на баща ти?

Тя се усмихна спокойно, повлияна от упойката и поклати глава.

— Лекарката ми има разрешително за практикуване само тук. Попитах дали не можем да отидем някъде другаде, но се боя, че нямам избор. Вътрешният кръвоизлив продължава, така че не разполагаме с много време. — Тя хвана ръката му. — Знам какво си мислиш, но аз съм добре тук и особено сега, след като дойде. Макар теоретично да съществува риск да стана жертва на оня маниак, не мисля, че е висок. Пък и д-р Наджах е задържан.