Джеймс Купър - Ловецът на елени

— По това не ще кажа нищо. Чингачгук трябва да се срещне с мен при скалата утре вечер, един час преди залез слънце, след това ние ще продължим пътя си заедно и няма да безпокоим никого освен кралските врагове, които според закона са и наши. Познавам Хари отдавна, понеже той на времето ловуваше с капани из нашите земи. Срещнахме се с него край Шохари тъкмо когато той се готвеше да потегли за летен лов, и решихме да пътуваме заедно.

— И значи мислите, че следата, която намерих, може да е била от приятеля ви, ако той е пристигнал по-рано от уговореното време, така ли? — запита Хътър.

— Така мисля, като може би греша, но възможно е и да съм прав. Ако видя мокасина, веднага ще мога да определя дали е направен по делауерски образец, или не.

— Ето го тогава — каза предвидливата Джудит, която вече беше изтичала до лодката и го беше потърсила. — Кажете ми какво ви сочи той — приятел или враг? Вие изглеждате честен и вярвам на всяка ваша дума, каквото и да мисли татко.

— Твой навик е, Джудит, да откриваш винаги приятели там, където подозирам врагове — изръмжа Том. — Но говори, млади човече, и ни кажи какво мислиш за мокасина.

— Не е правен от делауер — отвърна Ловецът. — Още съм доста неопитен по пътеката на войната, за да бъда сигурен, но бих казал, че този мокасин прилича на северняшките и е правен някъде отвъд големите езера.

— Ако е така, то не бива да оставаме тук нито минута повече от необходимото! — каза Хътър. — До падането на нощта остава само около час, а в мрака ще бъде невъзможно да се движим, без да вдигаме шум, който би ни издал. Чухте ли ехото от изстрел в планината преди половин час?

— Да, старче, а чухме и самия изстрел, защото аз стрелях — отвърна Бързият Хари, който сега се почувства виновен за неблагоразумието си.

— Страхувах се, че са индианци — съюзници на французите. Но все пак това може да ги накара да се впуснат в претърсвания и да стане причина за откриването ни. Сбъркал си, като си стрелял през време на война, освен ако е било крайно наложително.

— Така започвам да мисля и аз, чичо Том.

След това Хътър дълго се съвещава с двамата си гости и положението, в което се намираха, стана ясно за всички. Той им обясни колко трудности щяха да срещнат при опита си да измъкнат в мрака „ковчега“ от една такава бърза и тясна река, без да вдигнат шум, който неминуемо би привлякъл вниманието на индианците. Каквито и скитници да имаше в околността, те щяха да се придържат близо до реката или езерото; но речните брегове на много места бяха мочурливи, криволичеха и дотолкова бяха обрасли с храсталаци, че човек можеше да се движи и денем по тях, без особена опасност да бъде забелязан. Ето защо може би трябваше да се страхуват повече от ушите, отколкото от очите на неприятелите, особено докато се намираха в ниския и тесен участък на реката, покрит със свод от листа.

— Това място е подходящо за поставяне на капани и е скрито от любопитните погледи много по-добре, отколкото езерото, но аз никога не идвам насам, без да си осигуря начин за връщане — продължи странният старец. — А с теглене това става по-лесно, отколкото с гребане. В този, миг котвата се намира не в реката, а в самото езеро. Ето и въжето, което, както виждате, ще ни помогне да се притеглим до нея. Без такава помощ измъкването на сал като този срещу течението би било непосилна работа за две ръце. Имам и нещо като макара, която при нужда улеснява тегленето. А Джудит умее да си служи със задното весло толкова добре, колкото и аз, и когато не сме заплашени от врагове, за нас не представлява особена мъчнотия да се измъкнем от реката.

— Но какво ще спечелим, ако променим сегашната си позиция, мастър Хътър? — запита Ловецът твърде сериозно. — Тук маскировката е добра, а вътрешността на кабината би могла да се превърне в здраво укрепление. Струва ми се, че скрити зад такива стени, можем да отбием двадесет мингоси.

— Виждал ли сте някога толкова широка водна площ, както нашето езеро, преди да дойдете тук с Хари?

— Не бих могъл да твърдя, че съм виждал — отвърна скромно Ловецът. — Младостта е времето, когато човек се учи. И съвсем не искам да издигам глас в съвета, преди този глас да е подкрепен от опитност.

— Добре, тогава ще ви обясня неизгодността да се води бой от тази позиция и преимуществата, ако се излезе в езерото. Тук, както виждате, диваците, ще знаят накъде да насочват всеки свой изстрел и твърде безразсъдно би било да се надяваме, че някои от куршумите няма да проникнат през цепнатините между гредите. Ние пък, от друга страна, ще имаме срещу себе си гората, без каквато и да, било определена цел. А тук не сме запазени и от пожар, защото кората на покрива над главите ни малко се отличава от подпалки. Освен това и „замъкът“ може да бъде споходен и ограбен в мое отсъствие и цялото ми имущество — разнебитено и унищожено. А измъкнем ли се веднъж в езерото, там можем да бъдем нападнати само с лодки или салове, ще се намираме в изгодно положение спрямо неприятелите си и с помощта на „ковчега“ ще можем да защитаваме „замъка“.