Джеймс Купър - Ловецът на елени

— Вие знаете как падна единият от тях, хурони. Аз видях това, а го видяхте и всички вие. Кръв се проля, но за това не беше виновен Ловецът. Вашият воин поиска да посегне на живота му и той се защити. Не зная дали е справедливо, но всеки мъж би го сторил. Е, добре, щом като искате да знаете кой от вас може да стреля най-точно, дайте на Ловеца пушка и тогава ще разберете колко по-опитен е той от вашите воини; да, по-опитен от всички тях, взети заедно.

Ако някой би могъл да наблюдава тази сцена отстрана, би се забавлявал от сериозността, с която червенокожите слушаха превода на такова необикновено предложение. Никаква подигравка, никаква усмивка не се примеси с изненадата. Хети се ползваше с твърде голямо уважение, за да бъде подлагана на груби и жестоки подигравки. Напротив, беше й отговорено почтително и с внимание.

— Дъщеря ми не винаги говори като вожд край огъня на съвета — отвърна Разцепеният дъб, — инак тя не би казала такова нещо. Двама от моите воини паднаха под ударите на нашия пленник; техният гроб е много малък, за да побере и трети. Хуроните не обичат да имат много убити. Ако още някой дух трябва да замине за далечния свят, той не бива да бъде дух на хурон, а на бледолик. Иди, дъще, и седни при Сумак, която тъгува. Остави хуронските воини да покажат колко добре умеят да стрелят. Остави бледоликия да покаже колко малко се плаши от техните куршуми.

Умът на Хети не издържаше продължителни спорове и свикнала да изпълнява заповедите на по-старите, тя стори, каквото й беше казано, и покорно седна на едно дърво до Сумак, като извърна лице, за да не вижда мъчителната сцена, която се разиграваше сред кръга.

Щом тая пречка беше отстранена, воините заеха местата си и се приготвиха отново да покажат своята сръчност, преследвайки с това двояка цел — да поставят на изпитание твърдостта на пленника и да покажат колко сигурни бяха ръцете на стрелците дори при такова възбудено състояние. Разстоянието беше малко и, от една страна, това беше добре. Но при това малко разстояние между него и мъчителите му нервите на пленника се подлагаха на значително по-голямо изпитание.

И наистина дулата на пушките бяха отдръпнати само дотолкова от лицето на Ловеца, че то да не пострада от искрите при възпламеняването на барута, а смелите му очи гледаха право в цевите на оръжията, сякаш в очакване на съдбоносния пратеник, който щеше да излезе от всяка от тях.

Лукавите хурони знаеха много добре това и рядко някой от тях вдигаше оръжието си, без преди това да го насочи към челото на пленника с надежда, че при това смелостта му ще го напусне и цялата група ще тържествува, виждайки как жертвата й трепери от страх при тая изобретателна жестокост.

Но независимо от това всеки от участниците внимаваше да не рани измъчвания, тъй като позорът да го засегнат преждевременно беше по-малък само от пълното пропускане на целта.

Изстрел след изстрел се разнасяше и всички куршуми се забиваха непосредствено до главата на Ловеца, без да я докоснат. И все пак никой не можа да забележи и най-лекото трепване на мускул у пленника или поне присвиване на очите му. Тази непоколебима решителност, която дотолкова надминаваше всичко видяно друг път от присъстващите, се дължеше на три съвършено прости причини.

Първата беше примирение със съдбата, съчетано с естествена твърдост на характера, защото нашият герой беше свикнал с мисълта, че трябва да умре, и предпочиташе този начин пред всеки друг; втората беше, че той познаваше много добре това оръжие и навикът го освобождаваше от целия ужас, който обикновено е свързан чисто и просто с формата на заплахата; и третата причина беше извънредно голямата опитност, придобита от практиката, благодарение на която измъчваният пленник можеше да установи с точност до милиметри мястото, където щеше да се забие куршумът — той пресмяташе това, като следеше положението на цевите на оръжията. И тия преценки на Ловеца бяха толкова точни, че най-после чувството му за гордост взе връх над неговото примирение. След като петима или шестима души бяха изпразнили пушките си в дървото, той не можа да се сдържи да не изрази презрението си към липсата на сръчни ръце и сигурно око у тях.

— Вие може да наричате това стрелба, мингоси! — възкликна той. — Но нашите делауерски жени, а и холандските девойки, които съм виждал в Мохоук, могат да надминат и най-големите ви постижения. Развържете ръцете ми, дайте ми пушка и аз ще прикова и най-тънкия боен кичур в групата ви на което дърво пожелаете, и то от сто метра, па дори и от двеста, стига целта да се вижда — с деветнадесет от двадесет изстрела. Или ако щете, с двадесет от двадесет изстрела, стига пушката да е добра и точна.