Джеймс Купър - Прерията

— Благодаря ти, приятелю — отговори старецът на грубоватата покана да седне по-близо до димящия котел. — Благодаря от все сърце. Само че съм ял достатъчно за днес, а и не съм от тия, дето си копаят гроба със зъби. Е, щом желаеш, ще приседна за малко, защото отдавна не съм виждал как хора с цвета на моята кожа ядат хляб.

— Значи, от дълго време живееш по тия места? — по-скоро забеляза, отколкото запита, преселникът, претъпкал устата си с вкусния качамак, приготвен от сръчната му, макар и неприятна съпруга. — У нас, на изток, ни разправяха, че ще намерим тук малко заселници и трябва да призная, че тази мълва е, кажи-речи, вярна, защото, ако не се смятат канадските търговци по Голямата река, ти си първият бял човек, когото срещам, след като съм изминал цели петстотин мили — така излиза по твоите сметки.

— Макар и да съм прекарал в тоя край няколко години, едва ли мога да се нарека заселник, тъй като нямам постоянно жилище, а и рядко се задържам повече от месец на едно място.

— Да не би да си ловец? — продължи разпита преселникът и изгледа новия си познайник отстрани — сякаш да провери снаряжението му. — Пушчицата ти май не я бива твърде за такава работа.

— Остаряла е като стопанина си и като него отдавна е за бракуване — рече старецът и погледна пушката си със странна смесица на нежност и съжаление. — И трябва да кажа, че не ми е и много нужна. Лъжеш се, приятелю, като ме наричаш ловец. Аз съм само трапер 6 6 Всеизвестно е, че в Америка тази дума значи човек, който лови дивеч с капани. Това занятие е широко разпространено в пограничните райони. Бобърът, който е много умно животно и трудно се убива, най-често се лови именно по тоя начин. — Б. а. .

— Щом си трапер, смея да кажа, че си малко и ловец, защото по тукашните места тия два занаята са, кажи-речи, свързани.

— За срам, бих казал, на човека, който е още годен да бъде ловец! — отвърна траперът, когото занапред ще наричаме така според занаята му. — Повече от петдесет години съм скитал с пушка из горските пущинаци, ала нито веднъж не съм слагал капан даже за птичка, която лети в небесата, а камо ли за звяр, надарен само с крака.

— А според мен няма голяма разлика как ще се сдобиеш кожи — с пушка или с капан — вметна грубо неприветливият помощник на водача на преселниците. — Земята е създадена за наша полза, значи, така е и с всяка земна твар.

— Далеч си се запилял, странниче, но като че ли малко ти е плячката 7 7 Жаргонна дума за „багаж“, употребявана в западните щати на Америка. Тя лесно може да въведе в заблуда относно нрава на хората, които си служат с такава силна дума само в шеговит смисъл и като жителите на всички нови селища са гостоприемни и честни. Това понятие се употребява в лошия си смисъл главно в по-цивилизованите райони. — Б. а. — прекъсна го рязко водачът, сякаш искаше поради някаква своя причина да промени темата на разговора. — От кожите поне ще изкарваш повече.

— Нито от едното, нито от другото имам голяма полза — отговори спокойно траперът. — На моите години ми е достатъчно да имам храна и облекло. А „плячка“, както се изразяваш, тук почти не ми е нужна — само от време на време да обменя нещо срещу рог с барут или шепичка олово.

— Изглежда, не си тукашен, приятелю — продължаваше преселникът, забелязал, че събеседникът му се е обидил от твърде двусмислената дума „плячка“, с която си бе послужил и която на диалекта на неговия край значеше „вещи“ или „имущество“.

— Роден съм край морето, макар че съм прекарал по-голямата част от живота си в горите.

Сега всички се взряха в тоя човек, както понякога хората обръщат внезапно очи към предмет на общо любопитство. Един-двама от младежите повториха: „Край морето!“, а стопанката, обикновено не твърде радушна, отправи към гостенина няколко любезни думи, макар и непохватно, като знак на уважение към човек, който е скитал толкова много. Преселникът дълго мълча, сякаш обмисляше нещо, но отново подхвана разговора, без да сметне за нужно да прекъсва работата на дъвкателните си органи.

— Чувал съм, че не е малко път от западните реки до бреговете на голямото море, нали?

— Наистина уморителен път, приятелю; и много съм видял по него, и много съм изстрадал.

— Бая зор ще види човек, докато го измине от единия край до другия!

— Седемдесет и пет години съм вървял по тоя път, а няма и сто мили по цялото разстояние от Хъдсън, където да не съм вкусил месо от собственоръчно убит елен… Но стига съм се хвалил напразно. Каква полза от минали дела, когато краят ти е близък?